Инфлацията подтикна българите към low cost стоките

Високата и продължителна инфлация, която свива покупателната способност, както и икономическата несигурност, изразена в страх от евентуален недостиг на храна, горива, ток и газ, промениха поведението на европейците, в т.ч. и на българите. В резултат на това хората избират все по-внимателно и разумно стоки и услуги и пазаруват целенасочено повече нискобюджетни стоки, без да се срамуват. Това показва годишното проучване на BNP Paribas Personal Finance „Обсерватория 2023“, проведено сред 14 200 души в 15 страни.

Ерата на low cost стоките

Заради липса на избор и финансова алтернатива преследването на ниските цени се превръща в осъзнат интелигентен избор. Добрата цена се преследва все повече – било то при нискобюджетни продукти или промоционални стоки или други. Така и Европа стига до

ерата на нискобюджетното потребление без предразсъдъци“, коментира Людмила Петрова, мениджър "Маркетинг", СХ и корпоративен ангажимент в BNP Paribas България.

Това потребление доскоро се усещаше като белег за социален статус, но вече не е така и е

пестелив избор за разумна промяна в бюджета и белег за финансова грамотност“.

Затова и в него се вижда сериозен потенциал. Според проучването на BNP Paribas 72% от българските потребителите казват, че знаят какво означава low cost, но само 47% смятат, че е добре развит в България. Това е доста голяма разлика спрямо по-развитите държави, където концепцията е действително позната, но хората считат, че е и добре развита.

Проучването показва, че повишените цени предопределят избора. За 61% в Европа и за 58% в България цената е най-важният фактор, който направлява избора на клиента при консумация, а останалите са готови да платят повече, за да ползват по-висококачествени продукти.

Проблемът в България...

...е, че българските потребители неизменно свързват low cost стоките с по-ниско качество, с по-ограничен набор от характеристики. В България конкретно потребителите оценяват като недостатъчно развити нискобюджетните мобилни оператори, нискобюджетните услуги по настаняване.

Качеството, което нискобюджетният сектор предлага, се оценява като много по-ниско в сравнение с оценките на европейците.

Все пак, все повече европейците, а и българите пазаруват нискобюджетни стоки и услуги и то целенасочено.

Детайлите

Проучването показва, че много по-склонни да пазаруват по този начин са хората с високи доходи. От него се виждат три най-ясни начина за справяне с бюджетите – приоритизиране на нуждите, търсене на промоционални покупки и насочване към low cost стоките и услугите. Освен това за България е налице и четвърти начин – над 70% от българите казват, че начин за запазване или увеличаване на покупателната способност е повече работа и оттам увеличени доходи.

Потреблението на low cost продукти или услуги е разпространено в България, колкото и в Европа – над половината от хората имат такава нагласа, познават този пазар и са готови да се преориентират към него в бъдеща ситуация.

В България едва 1/4 смятат, че е нискобюджетното пазаруване е унизително, колкото и в Европа, но във възрастовите групи делът се променя – за младите това е далеч по-унизително и това се свързва със стремежа им да демонстрират определен стандарт.

Все пак low cost пазаруването вече е осъзнат избор. В България за момента все още нагласите за low cost електроника или уреди за обзавеждане на дома не са много големи, защото отново се смята, че качеството няма да бъде добро.

При храните например, които са съществено перо от един семеен бюджет, е разпознат начин за оптимизация.

Какво ще се случва занапред?

Нагласата е, че този пазар ще продължи да се развива, тъй като хората ще стават все по-чувствителни към цените. Оптимизмът на българите, че low cost стоките ще подпомогнат покупателната способност обаче е по-нисък от този на европейците, което отново е свързано с очакването за по-високо качество, което трябва да бъде предложено на българския пазар.