Провалите на правителствата в последните 20 години ни струват над 77 млрд. лв.

За шести път Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави оценка на работата на администрацията въз основа на одитните доклади на Сметната палата.

Настоящото издание допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 65 одитни доклада. Така изследването обхваща всички 966 одитни доклади, публикувани от Сметната палата, които обхващат около 149 млрд. лв. бюджетни средства за периода 1998-2017 г.

На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии квалифицираме работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.

Обобщените резултати от прегледа и оценката на ИПИ изглеждат така:

Цялостната картина за работата на администрацията от всички 966 одитни доклада изглежда така:

• 413 случая на „провал” (възлизащи на 77,6 млрд. лв.);
• 242 случая на „успех” (възлизащи на 34,4 млрд. лв.);
• 311 „некласифицирани” случая (възлизащи на 36,9 млрд. лв.).

Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Класификацията според бюджетите на програмите и държавните структури показва, че в „провалените” случаи са похарчени 81% от публичните средства, а в „успешните” – около 13%. В изследването са представени и няколко любопитни казуса за правителствени „успехи“ и „провали“.

Прегледаните 966 одитни доклада и големият брой на „провалите” показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Много притеснително е, че делът на провалите не намалява през последните години. Нещо повече – данните показват ясно, че в годините на парламентарни избори, делът на провалите се увеличава.

Периодите на политическа криза в страната също имат значение за това доколко ефективно се харчи общественият ресурс. Част от новодобавените доклади анализират периода от 2014-2017 г., когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят относително често. По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. В голяма част от докладите на Сметната палата ясно се вижда как това води до размиване на отговорностите и безотчетност на резултатите, въпреки че парите обикновено се харчат по план.

Основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в:

• Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
• Опорочени обществени поръчки;
• Лошо управление на имуществото;
• Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати;
• Неикономично харчене.

Как да се намали правителственият провал?

• Намаляване на намесата на държавата. Колкото по-малко средства събира и харчи държавата, толкова по-малко са загубите за данъкоплатците. Одитните доклади ясно показват, че в много случаи администрацията работи неефективно, неефикасно и неикономично, нито пък постига целите си;
• Прозрачност. По-голямата прозрачност на работата на администрацията ще позволи на всички заинтересовани лица да упражняват по-голям контрол върху разходваните средства и изпълнението на задачите;
• Приватизация. Огромна част от отчетените нарушения са при управлението на публичното имущество и ръководенето на държавните предприятия. Държавата не е добър собственик и не трябва да бъде такъв;
• Умни регулации – регулаторната инфлация, на която сме свидетели в последните години допринася значително за лоши, вредни, скъпи, лобистки и неефективни програми, закони и стратегии. За всяка правителствена програма трябва да се изготвя адекватна предварителна и последваща оценка на въздействието, която ясно да покаже къде, на каква цена и с какъв ефект се намесва държавата.