Споразумението за НОИ не е избор, а административна принуда

За съжаление трябва да кажем, че с това споразумение за пореден път се отлагат неизбежни реформи в пенсионната система. И тъй като липсата на реални реформи няма как да не увеличи дефицита на системата, в момента се търси начини за временно запушване на някои дупки в бюджета на държавното обществено осигуряване, коментира Владислав Русев - Заместник изпълнителен директор на "Пенсионно осигурително дружество Алианц България"АД пред Economic.bg.

По думите му избраният подход е доста семпъл - да вземем едни готови пари от пенсионните фондове и да ги внесем в ДОО за да се покрие част от недостига на средства. Най-жалкото е, че този подход не дава дългосрочно решение, а в най добрия случай може да „закърпи“ положението за две - три години. Но явно това е хоризонтът, който интересува идеолозите на този законопроект, казва той.

Безспорно такова споразумение създава негативен обществен отзвук. Идеята, която се лансира към обществото по формулата „хайде пак да избирате“, създава усещането, че нещо вероятно е сгрешено някъде. Това от своя страна поражда безпокойство и тревога в хората. При това предложението се прави абсолютно безотговорно и тенденциозно в момент, когато се покриват загубите от фалита на КТБ, с явното намерение да се използва недоверието във финансовата система и да се индуцира обществено поведение, което да осигури най-лесния начин за закърпване дупките на бюджета - като се вземат пари от там, където ги има, и се налеят там, където ги няма. Съществената разлика обаче се състои в това, че парите в частните фондове са частна собственост, а прехвърлени в НОИ стават обществени.

Интересното обаче е, че споразумението има и положителна страна - Мигновените реакции в пресата, електронните медии и социалните мрежи, както и непосредствените коментари на самите осигурени лица показват, че българинът не може да бъде така лесно подведен. Той държи на своите средства в своя пенсионен фонд и не вярва на общественото благо и добруване, което му се обещава от фонд Пенсии на ДОО.

При капиталовата форма на осигуряване в частните пенсионни фондове, пенсията се определя за всеки един осигурен в зависимост от средствата, натрупани по неговата собствена индивидуална партида. Установената със закон пенсионна възраст за нас определя правопораждащата дата, от която имаме право да отпуснем пенсия на своите осигурени лица. Така че частните пенсионни фондове нямат отношение към спора за това, нужно ли е да се увеличава пенсионната възраст за трета категория труд. Това е въпрос на обществен консенсус, обусловен от обективни демографски фактори.

Друго е положението с т.нар. частни осигурителни фондове. Няма никакви причини, индикации или аргументи, които да ни карат да се съмняваме в стабилността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Всяко намекване в обратната посока би било спекулация. В продължение на вече двадесет години частните пенсионни фондове осигуряват допълнителни пенсионни доходи на своите осигурени лица. Тези фондове не само набираха средства през годините, а и извършваха плащания към осигурени лица, пенсионери и техни наследници в предвидените от закона случаи. По данни на Комисията за финансов надзор общата сума на изплатените средства от всички пенсионни фондове в България за периода от 1.1.2002 г. до 30.09.2014 г. надхвърля 675 млн. лв. Въпреки финансовата и политическата криза през този период, нито един частен пенсионен фонд не фалира. Пенсионните фондове управляват в момента 8 млрд. лева, които са собственост на над 4 млн. български граждани.

Сигурността на частните пенсионни фондове е заложена в самата правна форма на тяхното учредяване. Те са отделни юридически лица, в които собственик на средствата са самите осигурени лица. Средствата се водят индивидуално, което означава, че след като веднъж те постъпят по индивидуалната сметка, единствено и само осигуреното лице може да се разпорежда с тях. Тези средства не могат да бъдат връщани на работодател или използвани за собствени нужди на управляващото пенсионно осигурително дружество. Активите на пенсионните фондове се оценяват ежедневно. Стойността на дела се рапортува пред Комисията за финансов надзор и се публикува също ежедневно. Реализираната доходност от инвестирането на средствата се разпределя по партидите на осигурените лица.

Средногодишната доходност, разпределена по партидите на осигурените лица през периода 2002 г. – 2013 г., в т.ч. и кризисната 2008 г., е не само положителна, но и завидно добра: 6% в УПФ; 5% в ППФ; 5% в ДПФ.

Най-важното за стабилизиране на пенсионната система е правителството да осигури последователност и приемственост на провежданите досега реформи. Първо условие за възстановяване на доверието на българските граждани е държавата в лицето на изпълнителната и законодателна власт да изпълни своето задължение да гарантира неприкосновеността на частната собственост на българските граждани в частните пенсионни фондове, като не допуска инициирането на антипазарни механизми, водещи да ликвидиране на финансово здрави икономически субекти в безуспешни опити за частично и краткосрочно покриване на бюджетни дефицити. Правителството е длъжно да подобри събираемостта на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, а също така да създаде икономически стимули за бизнеса, които да премахнат стимулите за процъфтяване на сивата икономика.

Трудно можем да кажем защо правителството толкова лесно постигна съгласие със синдикалните организации. Най-вероятно отговор могат да дадат двете участвали страни. Ние като бизнес институция се интересуваме кое от политическите решения, които се взимат е добро за хората или ще окаже лошо въздействие върху тях. Изключително важно е да се държи сметка, каквито и промени да се приемат (независимо под чий натиск), как те ще рефлектират върху младите хора, които ще се пенсионират в бъдеще.

 Що се отнася до размерът на осигурителните вноски, то трябва да се направи ясно разграничение, за какво евентуално нарастване става дума - на размера на вноските или на сумата, акумулирана от събраните вноски. Това, което има значение за изплащането на пенсиите от НОИ е сумата на събраните осигурителни вноски да е достатъчна за изплащане на дължимите пенсии. Увеличаване на размера на всеки налог води до още по-ниска събираемост. Размерът на вноската е функция от състоянието на пазара на труда. След като поредица от правителства направиха всичко възможно да прогонят младите хора от страната, след като икономическите реформи доведоха да закриване на цели отрасли и хронична безработица, не може да се очаква, че тези, които все още са останали в България, ще приемат спокойно поредното увеличение на осигурителната вноска. Не може един комплексен проблем, какъвто е осигуряването на приличен доход за достойни старини на българските пенсионери да се решава само по линия на размера на осигурителната вноска.

Източването на пенсионни фондове е невъзможно, защото те са отделни юридически лица, независими от осигурителя и управляващото пенсионно дружество. Средствата са по индивидуални партиди на осигурените лица и само те имат право да се разпореждат с тях.

През последните двадесет години, откакто пенсионните фондове съществуват, бяхме свидетели на много източвания, но това не засегна пенсионните фондове, защото те бяха регламентирани по начин, за който в момента благородно завиждат старите държави членки на ЕС, а именно: водещият не е осигурителя, не е управляващото пенсионно дружество, а самият осигурен.

Това, което се опитва в момента да се направи със законопроекта, е прокарване на правна възможност за преточване на частни средства за държавни нужди. При това желанието на законодателя е да се направи със съгласието на хората, за да може после „те да са си виновни“.

Предлаганите промени унищожават с един замах всичко, което българският гражданин смяташе че му е гарантирано след краха на тоталитарния режим. В продължение на 45 години българинът беше убеждаван как общественото стои над личното, като за целта частната собственост беше национализирана. Нека не забравяме, че политическите промени през 90-те години на миналия век бяха основно породени от негодуванието на българското общество от абсолютизирането на общественото и потъпкване на личното. Ето защо създадените в началото на пенсионната реформа частни пенсионни фондове не бяха кабинетно творение на група експерти, а еманация на обществената воля да се даде възможност всеки да има своя лична неприкосновена част в осигуряването на своите старини. За разлика от неправилните аналогии с други държави (напр. от Латинска Америка), реформата в България беше направена при запазване на държавното обществено осигуряване.

Агресивността, безапелационността, с която се прави настоящото предложение от управляващите, неминуемо поставя но дневен ред адекватната обществена реакция: След като ще ни карате отново да избираме, защо да не можем да изберем да прехвърлим в частен пенсионен фонд вноската от 12.8%, която в момента отива за пенсия в НОИ? Нали осигуряването в ДОО и във ДЗПО са все задължителни форми на осигуряване. Щом ще имам право на избор за едната задължителна форма, защо да нямаме избор и за другата?!

Или може би това, което ни се предлага, въобще не е избор, а административна принуда, добре позната от старите тоталитарни времена, когато също всичко се правеше по желание на хората, обобщава Владислав Русев.