Липсват мерки за насърчаване на електромобилността в България

За да се стимулира масовото навлизане на електромобили, ЕС ще изиска от членовете си да гарантират, че до 2025 г. ще бъдат разгърнати зарядни станции на всеки 60 км по основните пътища. Защо в България инсталирането им е толкова трудно?

Трудно е, защото не успяхме да убедим съответните ресорни министерства да инициират законодателна промяна в съответните нормативни актове, включително и няколко общини. Една от причините е, че републиканската пътна мрежа не се регулира от местни наредби - например когато се проектира една зарядна станция на бензиностанция или паркинг – процедурата става много тежка и усложнена, все едно ще се строи мол.

Втората причина е недостатъчната електрическа мощност, която може да бъде доставена до това определено място. Нашата електроразпределителна мрежа не е добре обезпечена откъм възможности и капацитет за предоставяне на подобен тип мощности. Ако говорим за бързозарядни станции, които трябва да бъдат инсталирани по такъв тип места за отдих, паркиране, бензиностанции, там изискването на мощност на едната станция е минимум 50 kW. Зарядната станция е с 3 модула, което означава реално, че базовата мощност е от 150 kW, което е доста сериозно като захранване.

Как се справят собствениците на електромобили на фона на малкото места за зареждане?

По пътищата няма много, но в градовете на доста места има изградени и бързозарядни, и среднозарядни станции. Има и бързозарядни правотокови, които набират скорост и стават все повече и повече. 1 зарядна станция може да обслужва 10 електромобила, ако бъде добре планирана и менажирана. В България са 1.5 до 2 пъти повече зарядните станции, които да обслужват 10 електромобила. Ако развитието продължи, до 2030 г. нещата ще бъдат коренно промени. Въпреки че в България няма стимули, бизнесът инсталира зарядни станции и бройката им всекидневно се променя.

Въпреки че пpoдaжбитe нa нoви eлeĸтpичecĸи пpeвoзни cpeдcтвa в Eвpoпa нapacнaxa знaчитeлнo пpeз пocлeднитe гoдини, пaзapът вce oщe e мaлъĸ и дo гoлямa cтeпeн зaвиcи oт пoлитиĸитe зa cтимyлиpaнe в oтдeлнитe cтpaни. Какви са усилията на държавата в тази насока?

Усилията трябва да бъдат системни, но все пак някой трябва да разбира от тези неща. За съжаление, през всички тези 13 години - в които ние работим и се опитваме да разясняваме, убеждаваме и обучаваме, че електрическата мобилност и зарядната инфраструктура са с огромен потенциал като бизнес сектор – правителствата и отговорните министерства са глухи. Казвам го най-отговорно, защото когато сме им изпращали информация, че има Директива 94 от 2014 г. с мерки за насърчаване на електромобилността – която стана задължителна за изпълнение и много скоро ще влезе в сила – нито едно от министерствата не ни отговори.

Осем години по-късно, ние шикалкавим за посочените цели в тази Директива, които в началото бяха пожелателни. Там беше записана цифрата около 7000 зарядни станции, в т.ч. метан и водород - има и препоръка за разполагане на зарядните станции на всеки 60-80 км. Същото трябва да бъде направено и с бързозарядните станции по републиканската пътна мрежа.

Години наред не се направи решителна и системна крачка, с която да се види, че българското правителство подкрепя електрическата мобилност. В Плана за устойчивост и развитие, в който е заложено това нещо, отново всичко е в начална фаза – в момента се изграждат комисии, в момента се търсят начини да се направи нещо, което отдавна е направено. През 2011 г. подарихме на Министерството на икономиката държавна стратегия за електрическата мобилност. Освен това направихме национален план за ускорено навлизане на екологичните превозни средства, спомогнахме за транспонирането на Директива 94 в няколко междуведомствени работни групи.

В крайна сметка всичко това остава на хартия, не видяхме никакви реални действия. Може да изглеждам краен в изказа си, но това е реалността – резултатите са нулеви.

Цялото интервю с Илия Левков може да прочетете в специализирания сайт ESGnews.bg.