Наксос – без излишно перчене

Като кажете думата Циклади, може и да срещнете много празни погледи. Затова прибягвате към дипломатичната проява на уж небрежно хвалене, която американците наричат name-dropping, сиреч – включване на известни имена в историите си и от слушателите се очаква веднага да разберат за какво иде реч. Вместо Циклади, казвате, „Бях за малко на Миконос и Санторини“, и готово! Всички вече знаят, че сте почивали по същите места, където го правят и холивудските актьори или известните атлети. Браво!

Хваленето с пълна сила продължава и в социалните мрежи – със снимки с трите трите църкви със сините куполи в Санторини, или на четирите вятърни мелници в Миконос на фона на залеза. И... по едно време се сещате, че даже май не сте чули там гръцка реч заради безбройните чужди посетители. Неслучайно британският ПР експерт Ник Еде наскоро нареди двата острова сред най-кичозните и „вулгарни“ дестинации в света.

За щастие, по пътя между Санторини и  Миконос фериботите, плаващи из Егея, може да ви оставят за 2-3 дни на в един остров, който се намира по средата между другите два по-известни – Наксос. Тук човек идва най-вече заради себе си. Не заради суетата, а защото иска да види и едно по-автентично лице на Цикладите.

Миконос си има мелниците, Санторини – драматичните гледки към кратера на епичния морски вулкан, но пък Наксос си има реални гръцки хора, чийто живот не е свързан само с това да посрещат и изпращат туристи. Не че и такива няма – просто Наксос привлича с това, че там може да откриете каквото се сетите.

Ако случайно сте в настроение да катерите планини, въпреки безкрайното слънце и неспирния егейски вятър ‚мелтеми‘, ето го връх Зас, най-високия на Цикладите и носещ името на самия античен бог Зевс (но на местен диалект). С неговите 1004 метра може да не изглежда като голямо предизвикателство, но пък в тези условия ще ви се стори двойно по-висок. Като бонус по пътя можете да посетите и пещерата, в която, според легендата, Зевс е прекарал детството си, докато се е криел от баща си - титана Кронос.

Наксоската планина крие и други интересни неща, в случай че не сте по трудните преходи. Има чаровни планински селца като Филоти, Халки или Апирантос, с улици, постлани с мрамор (наксоският мрамор е ценен още от древни времена и можеш да посетите и кариера за добив, която впечатлява с гигантските каменни блокове).

В землищата на първите две села, скрити и забравени сред маслиновите горички, ще намерите чаровни византийски църквички на по хиляда години. Когато се наситите на гледки и история, може да седнете под лозата в някоя таверна, например При Янис в Халки, и докато останалите туристи гледат с почуда въртящите се шишове със свинско "кондосувли" над жаравата, да си поръчате ярешко месо, разбира се, с картофи. Може и да изглежда странно, но всъщност този остров е най-известен в цяла Гърция със своите картофи. Нещо като Самоков в България.

Всъщност Наксос е най-плодородният от Цикладите, които по принцип са доста сухи, оголени и прашни. Ако дойдете тук през пролетта или ранното лято, ще се изненадате колко по-зелен е този остров от своите съседи. Планината привлича облаци и дъжд и така земеделието е доста по-развито. Друга местна гордост в тази сфера е необичаен цитрус, наречен китрон. В близката дестиларна в Халки казаните са запазени в оригиналния им вид от преди сто години и може да опитате от местния ликьор, също наречен китрон, който обаче се прави от листата на дървото, а не от плодовете.

За тези, които не си падат по планините, има достатъчно интересни плажове и исторически забележителности покрай брега. Главният град (наречен Хора, както навсякъде из островите), си има типичната цикладска бяла лабиринтена архитектура, особено в старинната част. Тя се възвишава като хълм над останалия град и е запазила величието на своето венецианско минало. Да, точно така. Наксос е бил столицата на целия архипелаг още от 13-и век, когато кръстоносците завладяват части от Византийската империя. Цикладите става владение на венецианската фамилия херцози и те си построяват замък, от който управляват архипелага до 1566 година.

Вървейки из криволичещите алеи, сводове и стари портали, ще се почувствате изгубени назад във времето, е и добър начин да се скриете от безмилостните лъчи на слънцето. Сега вече бързо става ясно защо е строено така и защо всичко е варосано в бяло.

Ако искате да се снимате с други туристи и заедно да изпратите слънцето – нещо като Джулай морнинг, но вечерта, и това го има в Наксос. И то всяка вечер. Трябва само да отидете на малкия каменист полуостров, който стърчи извън Хора-та и на който е разположен живописен древен правоъгълник, издялан от мрамор. Въпреки че прилича на мистичен портал към друго измерение, всъщност той е единствената останка от древен храм на Аполон.

След като се заснемете с ефимерната красота на залеза, е време за таверните край пристанището. Ако сте почитатели на кулинарните открития, тук определено няма да останете разочаровани. Препоръчвам два местни рибни специалитета. Единият се казва „гуна“ и представлява цяла сушена ден-два скумрия с билки.

Другият специалитет може да се открие на юг, на плажа Алико. Този плаж има блед, почти бял пясък, който приятно контрастира с кедровите гори, които обграждат ивицата. След плажа може да се отбиете в близката таверна и да поръчате „салатури“ – топла салата от месото на риба скат, придруженa с чаша бяло наксоско вино с цитрусови нотки.

Последен съвет - не снимайте нищо от това (или го снимайте за спомен), но поне не го публикувайте във Фейсбук или Инстаграм! Понякога е добре да изпитате вътрешна хармония, която не може да се опише със снимка, видео и емоджита.

Текстът е част от бр. 117 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.