Няколко икономики, които процъфтяват заради войната в Украйна

Докато много икономики страдат от въздействието на руската инвазия в Украйна, няколко държави се възползват от притока на руски мигранти и съпътстващото ги богатство. Грузия, малка бивша съветска република на южната граница на Русия, е сред тези в региона, заедно с Армения и Турция, чиито икономики процъфтяват на фона на продължаващите сътресения.

Най-малко 112 000 руснаци са емигрирали в Грузия тази година, според доклади. Първата вълна от почти 43 000 пристигна след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари, докато втора вълна – чийто брой е по-трудно да се определи – навлезе след масовата военна мобилизация на Путин през септември.

Първоначалната вълна в страната представлява почти една четвърт (23.4%) от всички руски емигранти до септември, според онлайн проучване на изследователската група Ponars Eurasia. По-голямата част от останалите бягащи руснаци са отишли в Турция (24.9%), Армения (15.1%) и нецитираните „други“ страни (19%).

Напливът оказа огромно въздействие върху икономиката на Грузия, която вече расте след забавянето покрай COVID, а грузинското лари се повиши с 15% спрямо силния щатски долар през тази година.

Международният валутен фонд сега очаква икономиката на Грузия да нарасне с 10% през 2022 г., след като преразгледа отново оценката си този месец и повиши неколкократно прогнозата си от 3% от април.

Скок на имиграцията и финансовите потоци, предизвикани от войната“, бяха сред причините, цитирани за подема. МВФ също така предвижда 5% ръст на Турция тази година, докато Армения се очаква да нарасне с 11% на фона на „големия приток на външни доходи, капитал и работна ръка в страната“.

Грузия се възползва от драматичния скок на притока на капитали тази година, предимно от Русия. Страната представлява три пети (59.6%) от притока на чуждестранен капитал в Грузия само през октомври – общият обем на който се е увеличил със 725% на годишна база.

Между февруари и октомври руснаците са прехвърлили над 1.4 милиарда долара по сметки в Грузия – повече от четири пъти над 314 милиона долара, прехвърлени през същия период на 2021 г. – според Националната банка на Грузия.

Междувременно руснаците откриха повече от 45 000 банкови сметки в Грузия до септември, почти удвоявайки броя на държаните от Русия сметки в страната.

„Високо активни“ мигранти

Стратегическото местоположение на Грузия и нейните исторически и икономически връзки с Русия я правят очевидна входна точка за руски мигранти. Междувременно нейната либерална имиграционна политика позволява на чужденците да живеят, работят и създават бизнес без необходимост от виза.

Подобно на Армения и Турция, страната се съпротивлява на налагането на западни санкции срещу Русия, оставяйки руснаците и техните пари да се движат свободно през нейната граница.

Турция, от своя страна, е предоставила разрешителни за пребиваване на 118 626 руснаци тази година, според правителствени данни, докато една пета от продажбите на имоти на чужденци през 2022 г. са били направени на руснаци. Арменското правителство не предостави информация за миграционните данни или покупките на имоти.

И все пак, икономическият ефект изненада дори експертите.

Имахме двуцифрен ръст, който никой не очакваше“, каза Михаил Кукава, ръководител на икономическата и социална политика в грузинския мозъчен тръст Институт за развитие на свободата на информацията (IDFI), пред CNBC.

Със сигурност значителна част от подема идва, след като растежът беше унищожен по време на пандемията от коронавирус. Но според Кукава това също е показателно за икономическата активност на новопристигналите. И докато приток от десетки хиляди може да изглежда минимален – дори за страна като Грузия, със скромно население от 3.7 милиона души – това е повече от 10 пъти повече от 10 881 руснаци, пристигнали през цялата 2021 г.

Те са много активни. 42 000 произволно избрани руски граждани не биха имали това въздействие върху грузинската икономика“, каза Кукав

Той има предвид първата вълна от мигранти, много от които богати и високообразовани. За сравнение, втората вълна е по-вероятно да бъде мотивирана да напусне от „страх“, каза той, отколкото от икономически подбуди.

„Бумът се превърна във взрив“

Едно от най-видимите въздействия на новопристигналите е върху пазара на жилища в Грузия. Цените на имотите в столицата Тбилиси са се повишили с 20% на годишна база през септември, а сделките са се увеличили с 30%, според грузинската банка TBC. Наемите скочиха със 74% през годината.

На други места 12 093 нови руски компании са регистрирани в Грузия от януари и ноември тази година, повече от 13 пъти повече от общия брой, създаден през 2021 г., според Националната статистическа служба на Грузия.

Грузинският лари сега се търгува на тригодишен връх.

Не всички обаче са ентусиазирани от новата перспектива за Грузия. Като бивша съветска република, която води кратка война с Русия през 2008 г., отношенията между двете държави са сложни и някои грузинци се опасяват от социално-политическото въздействие, което пристигащите биха могли да имат.

Базираният във Вашингтон мозъчен тръст Hudson Institute предупреди, че „Кремъл може да използва тяхното присъствие като претекст за по-нататъшна намеса или агресия“.

Кукава от IDFI се тревожи, че това също може да отбележи „бум, превърнал се във взрив“ за грузинската икономика: „Бум, превърнал се във взрив, е когато руското плутократично правителство и тази страна парий идват след тях“, каза той, имайки предвид руските емигранти. „Това е основната опасност за Грузия.“

Въпреки че те не са заплаха сами по себе си“, продължи Кукава, описвайки мнозинството от мигрантите като „ново поколение“ руснаци, „Кремъл може да използва това като претекст да дойде и да ги защити. Това надвишава всеки икономически ефект, който може да има“.

Подготвя се за забавяне

Анализаторите изглежда вземат предвид тази несигурност. И правителството на Грузия, и Националната банка заявиха, че очакват растежът да се забави през 2023 г. МВФ също предвижда спад на растежа до около 5% през следващата година.

„Очаква се растежът и инфлацията да се забавят през 2023 г. на фона на забавянето на външните притоци, влошаващите се глобални икономически и финансови условия“, каза МВФ в своята бележка по-рано този месец.

Това показва, че грузинското правителство не очаква те да останат“, отбеляза Кукава за руските пристигащи.

Според проучване на Ponars Eurasia, проведено между март и април, по-малко от половината (43%) от руските мигранти са казали, че планират да останат в първоначалната приемна страна дългосрочно. Над една трета (35%) не са решили, почти една пета (18%) възнамеряват да се преместят другаде и само 3% планират да се върнат в Русия.

„Ние сме по-добре – както правителството, така и Националната банка – ако не основаваме нашите икономически предположения на базата, че тези хора ще останат“, добави Кукава.