Обещанията на COP26: По-малко метан и край на обезлесяването

Спиране на обезлесяването до края на десетилетието и намаляване на емисиите на мощния парников газ метан. Това обещаха да направят държавните ръководители, събрали се на глобалната климатична конференция COP26, предава Reuters.

Въпреки че големите сили си размениха обвинения за неспособността на света да се споразумее за бързо намаляване на използването на изкопаеми горива, за да се ограничи глобалното затопляне до управляеми нива, има поне признаци на решимост в други области.

Близо 90 страни се присъединиха към усилията, водени от САЩ и ЕС, за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. спрямо нивата от 2020 г.", уточни високопоставен служител на администрацията на американския президент Джо Байдън.

Метанът се задържа по-кратко в атмосферата от въглеродния диоксид, но е 80 пъти по-мощен по отношение на парниковия ефект. В резултат на това намаляването на емисиите на газ, за ​​който се смята, че е причинил 30% от глобалното затопляне от прединдустриалните времена, е един от най-ефективните начини за забавяне на климатичните промени.

Глобалният ангажимент за метана, който бе обявен за първи път през септември, сега покрива емисиите от две трети от световната икономика. Сред новоподписалите, които ще бъдат обявени по-късно днес, е Бразилия - един от петте най-големи емитенти на този газ, образуващ се в резултат на храносмилателната система на кравите, в отпадъците от депа и при производството на нефт и газ. Три от останалите – Китай, Русия и Индия – не са се подписали, докато Австралия заяви, че няма да подкрепи обещанието.

Човечеството увеличи парниковите газове в атмосферата и чрез изсичането на горите, които поглъщат приблизително 30% от емисиите на въглероден диоксид, според нестопанския институт за световните ресурси.

През 2020 г. светът е загубил 258 000 кв.км (100 000 кв. мили) гора – площ, която е по-голяма от Обединеното кралство, според Global Forest Watch на WRI.

Повече от 100 национални лидери в понеделник обещаха да спрат обезлесяването и разрушаването на земята до края на десетилетието, подкрепени от 19 млрд. долара в публични и частни средства за инвестиране в опазването и възстановяването на горите.

Нека сложим край на това голямо глобално клане с верижен трион, като накараме консервацията да направи това, което знаем, че може да направи и да осигури дългосрочни устойчиви работни места и растеж", каза британският премиер Борис Джонсън.

COP26 има за цел да поддържа активна целта за ограничаване на глобалното затопляне с до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, за да предотврати още по-големи щети от засилените топлинни вълни, суши, бури, наводнения и щети по крайбрежието, които изменението на климата вече причинява.

Съгласно споразумението 12 държави се ангажираха да осигурят 12 млрд. долара публично финансиране между 2021 и 2025 г. за развиващите се страни за възстановяване на зазрушената земя и справяне с горските пожари.

Най-малко 7.2 млрд. долара ще дойдат от инвеститори от частния сектор, управляващи активи за 8.7 трлн. долара, които също обещаха да спрат да инвестират в дейности, свързани с обезлесяването, като отглеждане на добитък, палмово масло и соя и производство на пулп.

Пет държави, включително Великобритания и Съединените щати, и група глобални благотворителни организации също се ангажираха да предоставят 1.7 млрд. долара за подкрепа на опазването на горите на коренното население и за укрепване на техните права върху земята.

Бразилия, която вече разчисти огромни части от тропическите гори на Амазонка, пое нов ангажимент в понеделник да намали емисиите си на парникови газове с 50% до 2030 г., в сравнение с предишното обещание от 43%.

Индийският премиер Нарендра Моди за първи път определи целева дата за страната, която силно разчита на въглищата, да намали въглеродните си емисии до ниво, което може да абсорбира. Един от най-големите емитенти на парникови газове заложи 2070 г. като краен срок, което е с 20 години след глобалната препоръка на ООН.

Засега има малко признаци за по-голяма споделена решимост от страна на двата най-големи източника на въглеродни емисии в света, Китай и Съединените щати. Заедно те са отговорни за повече от 40% от глобалните емисии на парникови газове, но са в противоречие по множество политически и търговски въпроси.

Президентът на САЩ Джо Байдън упрекна Китай и водещия производител на петрол Русия за това, че не са успели да засилят своите климатични цели в Глазгоу.

Пекин отхвърли усилията на Вашингтон да отдели проблемите на климата от техните по-широки разногласия.

Global Times, управляван от комунистическата партия, заяви в редакционна статия в понеделник, че Съединените щати не трябва да очакват да могат да влияят на Пекин относно климата, като същевременно го атакуват по правата на човека и други въпроси.