Общините масово не рециклират текстилните отпадъци
Събирачите на дрехи и обувки обикновено или ги продават за втора употреба, или ги изгарят
Миналия месец депутатите приеха окончателно промените в Закона за управление на отпадъците, с които регламентираха как точно да се оползотворяват текстилните отпадъци в България. Това доведе до задължението на производителите и на търговците на дрехи и обувки да осигурят неговото оползотворяване и рециклиране, или така наречената „Разширена отговорност на производителя“. Те трябва да създадат система, чрез която да се сепарират дрехите, годни за повторна употреба, и да се рециклират до материали, годни за влагане в производството и изгаряне за оползотворяване на енергията.
Финансирането на тази система е от тези, които пускат на пазара текстил и обувки (производители, дистрибутори, вносители). Те са задължени да плащат продуктова (еко) такса на държавното предприятие ПУДООС или на организации по оползотворяване на текстил и обувки, които тепърва ще се създават. От своя страна те трябва да организира системата за събиране и оползотворяване на текстил със събраните пари.
В Закона за управление на отпадъците се въведе изискване кметовете на общините задължително да сключат договор с организация по оползотворяване на текстил и обувки, за да се намали количеството на текстилните отпадъци, които се изхвърлят на сметищата (в момента те са около 4% от общите отпадъци). Всяка община може да сключи договор само с една организация по оползотворяване. Ако общината е с над 300 000 жители, трябва да сключи договор чрез районните кметове, ако имат районно разпределение.
От своя страна организациите по оползотворяване имат задължението да поставят по един контейнер на всеки 10 000 жители, в които те могат да изхвърлят непотребни дрехи и обувки.
„В България имаме около 200 контейнера специално за дрехи. Миналата година събрахме около 1700 тона текстилни отпадъци. В 12 общини имаме подписани договори, начело със Столична община. Проблемът е, че съдържанието на материалът е с много ниско качество, не е като Западно-европейския. Отделни фирми вече 2-3 години пилотно поставят контейнери. Целта е да опипаме почвата, да видим как стоят нещата. Целта е с навлизането на новите текстилни програми и промените в закона, които ще дадат възможност за събиране на дрехи от текстил благодарение на разширената отговорност на производителя”, обясни Севдалин Спасов, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
Много от общините имат сключени договори със събирачи на текстил, които са сложили контейнери за събиране на текстил. Суровината обаче не се рециклира, както са изискванията на Закона, а се използва за бизнес с дрехи втора употреба, а това, което не е годно за повторно използване, се изгаря в различни заводи.
Въпреки че те имат сключени договори със събирачи на текстил и те вече са сложили контейнери на територията на Общината, това не освобождава кмета от задължението да сключи договор с Организация по оползотворяване на текстил и обувки.