Пазарите са в почти перфектната буря

Инвеститорите знаеха, че след две години хаос заради COVID-19, настоящата 2022 г. ще бъде едно трудно пътуване. Никой обаче не очакваше, че ще станем свидетели на най-бурното полугодие, което световните пазари са виждали някога, пише Reuters в свой анализ.

За да разберете колко страшни са били нещата, представете си две неща. Индексът на световните акции на MSCI, следящ 47 държави, .MIWD00000PUS претърпя най-големия си спад през първото полугодие на тази година от създаването си през 1990 г.

В същото време 10-годишните американски съкровищни ​​облигации – еталонът за глобалния дългов пазар и за традиционните активи в трудни времена – регистрираха най-лошото си първо полугодие от 1788 г.

Но защо? Нахлуването на Русия в Украйна ускори вече бързо нарастващата инфлация, принуждавайки големите централни банки да вдигнат лихвените проценти, а политиците предупреждават за нов световен ред.

Почти перфектната буря

А резултатът? Унищожаване на 13 трлн. долара от световния пазар на акции, срив на японската йена с 15.5%, най-лошата ситуация за Италия от дълговата криза в еврозоната отпреди десетилетие и се очертава като най-бързото поскъпване на суровините след Първата световна война.

Добавете към това, че Русия е изключена от световната финансова система, понижаването на суверенния кредитен рейтинг на тази страна (най-голямото, виждано някога), „касапницата“ при криптовалутите и големите технологични компании и влошаването на рецесията.

Това е почти перфектната буря“, казва Даниел Ууд, портфолио мениджър за дълговете на развиващите се пазари в William Blair, който също отчита най-лошото си първо полугодие в кариерата. „Променливостта премина всички граници.“

Драмата започна веднага щом стана ясно, че COVID-19 няма да затворя повече глобалната икономика и че най-влиятелната централна банка в света – Федералният резерв на САЩ – е сериозно насочена към повишаване на лихвените проценти.

Тези 10-годишни доходности на държавните облигации, които движат световните разходи за заеми, скочиха от под 1.5% до 1.8%, изтривайки 5% от световния индекс на акциите на MSCI само през януари.

Ситуацията се влоши още повече и тази доходност сега е 3.1%, а акциите са надолу с 20%. Инфлацията е на 40-годишен връх и Фед е настроен за най-бързия курс на покачване на лихвите от 1994 г.

Съкровищните облигации са загубили повече от 13%, най-много от ратификацията на конституцията на САЩ през 1788 г., според Deutsche Bank; Италианските облигации са поевтинели с 25% в подготовка за първото повишаване на лихвите на Европейската централна банка от повече от десетилетие; а дългът на развиващите се пазари намалява с близо 20%.

Не сме очаквали държавните облигации да загубят над 10% за шест месеца“, каза глобалният стратег на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър. „Това е непозната територия за повечето инвеститори. Централните банки виждаха, че пазарите са подложени на натиск и не реагираха. Това е различното.“

Валутни движения

Статутът на долара като резервна световна валута го оскъпи с 9% през първото полугодие спрямо кошница от основните му конкуренти и се повиши с 15.5% спрямо японската йена, която остава на най-ниското си ниво от 1998 г.

Инфлацията и проблемите с политиката, предизвикана от самата Турция, струват на лирата още 20%. Египет, сред най-големите вносители на пшеница, е принуден да девалвира валутата си с повече от 15%, докато в другия край на спектъра руската рубла на хартия е нараснала с 40%.

Това обаче не е точно отражение на стойността ѝ, тъй като западните санкции заради войната в Украйна и вътрешният капиталов контрол ограничават руската валута да се търгува свободно.

Междувременно криптопазарите бяха потиснати от неотдавнашните сривове на „стейбълкойните“ TerraUSD и Luna и от 55-процентния спад на биткойн през това тримесечие.

Оптимистични очаквания

В много отношения всичко се свежда до пазарите на суровини, където 50 и дори 60% повишение на петрола и газа подхранват глобалната инфлация.

Това е най-голямото увеличение на суровия петрол от 2009 г. насам. Но към това добавете 20 – 30% скокове при пшеницата и царевицата. Bank of America изчислява, че стоките като пакет са напът към най-добрата си година от 1915 г. насам.

Тревогата от приближаващата рецесия обаче започва да разяжда доверието. Медта е поевтиняла с близо 20% от март, което е най-големият тримесечен спад от срива в началото на пандемията през 2020 г., а никелът и цинкът са паднали съответно с 20 и 25%.

Стоковият анализатор на BofA Майкъл Видмър казва, че е вероятно да има по-голяма волатилност, до голяма степен поради ограниченото предлагане. „Следващите 6 месеца ще бъдат особено проблематични“, предупреди той.

Някои обаче се опитват да намерят и положителните страни.

Джим Рийд от Deutsche Bank е извадил статистика, според която при предишните пет най-лоши резултата за първото полугодие на американския S&P 500 преди тазгодишния спад от близо 20% са били последвани от големи скокове.

„По ред на спадове за H1, виждаме: 1) 1932: H1 -45%, H2 +56%, 2) 1962: H1 -22%, H2 +17%, 3) 1970: H1 -19%, H2 +29% , 4) 1940: H1 -17%, H2 +10%, 5) 1939: H1 -15%, H2 +18%“, каза Рийд.