Плащат ли университети тока си с парите за увеличение на заплатите?

Вместо да увеличат заплатите на университетските преподаватели с предоставените им за целта допълнителни средства от държавата, някои висши училища са пренасочили съответните суми за ток, вода и горива. За това алармира синдикат "Висше образование и наука" (ВОН) към КНСБ, който на 10 януари внесе в МОН и в Народното събрание искане за проверка как се изпълняват предвидените в Бюджет 2022 г. разходи за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища.

Исканията ни са внесени въз основа на писмени сигнали от членове на Академичния съвет на Лесотехническия университет (ЛТУ) и на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Имаме обаче и устни сигнали от синдикалните председатели, че ректорите не договарят с тях нищо”, заяви пред Economic.bg председателят на синдикат ВОН Лиляна Вълчева.

По думите на ректора на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков обаче, университетът е използвал целевите средства само по линия увеличение на заплатите на преподавателите.

Миналата година УАСГ получи допълнително 1 090 000 лв., които със заповед на министъра са определени за издръжка и още приблизително 650 хил. лв., които са целеви и са само за заплати на преподавателите. Естествено, с тези, които са целеви, ние увеличихме възнагражденията приблизително с 30% на всички преподаватели в рамките на 1 година”, категоричен бе проф. Марков.

“Увеличихме с около 20% и заплатите на останалите служители, защото качествен учебен процес не може да се осъществява без административните кадри. Останалите пари отидоха за издръжка”, допълни той.

По думите му това е съгласувано с трите представителни синдиката и е скрепено, както е по Кодекса на труда, с Колективен трудов договор, и никой не е правил нищо еднолично.

От няколко дни в УАСГ е Финансовата дирекция на МОН, която прави одит на разходваните средства от бюджета на университета, стана ясно от думите на проф. Иван Марков.

Предполагам, че няма да открият никакви нарушения. При нас сигнали от преподаватели не е имало. Всичко е договорено и съгласувано”, твърди проф. Марков.

“Ние увеличихме заплатите, но в някои висши училища тези пари са раздадени като ДМС (допълнително материално стимулиране), защото ректори се страхуват, че ако дадат парите за заплати, през 2023 г. няма да могат да ги изплащат”, каза още той.

Екипът на Economic.bg се опита да разбере какво се случва с разпределянето на бюджета и в Лесотехническия университет, като за целта изпратихме официални запитвания към ректора ЛТУ чл.-кор. проф. д.н. Иван Илиев, както и до МОН, но не получихме отговор.

Инфлацията и растящите цени

В последните месеци високите цени на енергийните ресурси поставихa пред студентите и университетите въпроса кой ще плати високите сметки за отопление и електричество през зимата.

“Инфлацията се покачи, парното скочи с 40%, токът също, а в бюджета за 2022 г. не бяха предвидени допълнителни средства, за да покрием тези увеличаващи се разходи”, заяви проф. Марков.

Той изрази притесненията си за тепърва увеличаващите се разходи.

Засега се държим, но преди няколко дни счетоводителите ми докладваха, че сме тръгнали по наклонената плоскост. Това, естествено, ме тревожи. През 2015 г., когато аз станах ректор, бяхме тръгнали към пропастта, но успяхме да се стабилизираме. През годините обаче имаше пандемия от COVID, висока инфлация и т.н., което даде страшно отражение и приходите ни намаляха”, заяви ректорът на УАСГ.

От своя страна, Лиляна Вълчева подчерта, че в Националната спортна академия (НСА), например, са направени необходимите ремонти за енергоспестяване, за да може бюджета на висшето училище да се оползотворява разумно по всяко едно перо.

Други университети не се подготвиха за очакваните повишаващи се енергийни разходи и точно те прахосват парите за заплати на преподавателите”, каза още Вълчева.

Предисторията

Припомняме, че след дълги саги, с постановление от август м.г. Министерският съвет отпусна 20 млн. лв. допълнително на университетите за повишаване на възнагражденията на преподавателите. С него възнаграждението на най-ниската академична длъжност – тази на асистент – следваше да се увеличи от 1300 на 1500 лв. от 1 юли, с колкото трябваше да се повишат и заплатите на останалите преподаватели.

Когато сме поискали тези пари, ние много ясно сме договорили както с МОН, така и с Комисията по образование и тази по бюджет и финанси, че тези средства трябва да отидат за възнаграждения”, категорична бе Лиляна Вълчева.

Отделно от това, с друго постановление от юли 2022 г., бяха отпуснати още 20 млн. лв. за издръжка на обучението на държавните висши училища чрез повишаване на тежестта на разпределението, въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, т.е. не на всеки по равно, а на всеки според качеството на предлаганото обучение. По тази линия средства имаше както за повишаване на заплатите на най-добрите преподаватели, така и за служителите във вузовете.

Така ще се получи диференциране въз основа на положения труд на хората. Все пак има хора, които полагат повече усилия, други по-малко. Т.е. ако в първите 20 млн. са заплатите изцяло на академичния състав, то във вторите 20 млн. са заплатите и на служителите, защото качествено обучение няма как да се извърши без администриране“, обясни Вълчева.

В писмото си синдикатът припомня, че още в края на миналата година е предоставил информация на служебния министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов за евентуалните нарушения в двете висши училища – УАСГ и ЛТУ.