Правителството не знае какво да прави с „порочните“ инхаус процедури и ще пита ЕК

Кабинетът одобри проектоизменение на Закона за обществени поръчки, с което на практика трябваше да се ограничат порочните инхаус процедури, които през последните 2 години станаха нарицателно за непрозрачно разходване на публични средства. За момента обаче не е ясно дали предложените ограничения ще останат разписани в промените, тъй като по време на обществените консултации са получени много възражения.

В справката с отразените становища е записано, че

с оглед постъпилите възражения по отмяната на текстовете, предложението временно е оттеглено във връзка с провеждане на консултации с ЕК.“

Допълва се, че „договорите нямат характеристики на обществена поръчка и не е необходимо да бъдат включвани сред изключенията от приложното поле. Включването им сред изключенията обаче създава проблем, доколкото тези, предвидени в директивите са изчерпателно определени и не се допуска въвеждането на други, различни от тях.“

Въпросните промени бяха предложени от финансовия министър Асен Василев през юни. С тях трябваше да се ограничат случаите, когато държавно ведомство възлага директно на свързано предприятие дейности, за които по принцип е необходимо да обяви обществена поръчка. Основно от практиката са се възползвали Агенция „Пътна инфраструктура“ и НЗОК.  

Против промените се обявиха Българския лекарски съюз. В прессъобщение, след проведена среща с министъра в края на юни, БЛС информира, че предложената промяна ще бъде оттеглена, тъй като е неприложима за сектора на здравеопазването.

Освен БЛС обаче и редица други организации са се обявили против. Така например „Интелигентни трафик системи“ АД (бел.р. – един от трите националните доставчици на услуги за тол системата) също се обявява против отпадането на инхауса. Те имат сключен договор с АПИ за продажба на винетки и тол.

С настоящото становище изразяваме категоричната си позиция на противопоставяне по отношение предложената отмяна на чл. 14, ал. 9 от действащия закон за обществените поръчки, която определя като изключение от приложното поле на закона за обществените поръчки сключването на договорите между Агенция „Пътна инфраструктура“ с доставчици на електронни услуги за пътно таксуване.“

В каква посока са приетите редакции от кабинета най-вероятно ще стане ясно при входирането на текстовете в парламента. Според управленската програма на кабинета това ще се случи през септември.

Припомняме, че това не е първият опит, който се прави, за да се стопират непрозрачните инхаус процедурите. Подобни опити бяха направени на два пъти от служебното правителство „Донев“. Първият път промените бяха анонсирани през октомври миналата година и дори минаха на първо четене в 48-ото НС, като всички политически сили тогава дадоха заявка за тотално прекрояване на текстовете. Заради разпускането на парламента обаче законопроектът не бе приет на второ четене.

Същият законопроект бе одобрен на заседание на Министерския съвет и в средата на април тази година, но до входирането му в Народното събрание така и не се стигна.

Индексацията на договори

С промените се прави опит за прецизиране на разпоредба по чл. 117а относно индексирането на договори. Целта е преодоляване на противоречиво тълкуване относно възможността за индексиране цените на договори при инфлация, когато за съответния предмет няма одобрена методика. В тези случаи размерът на увеличението ще се установява във всеки конкретен случай въз основа на представените доказателства.

Против това предложение са се обявили Камара на строителите в България, както и Българска браншова камара „Пътища“. Според тях с готвените промени кои договори ще подлежат на индексация ще зависи изцяло от Министерския съвет. Допълват че подобен подход е несправедлив и ще породи основателни съмнения за фаворизиране на определени изпълнители за сметка на други.

При приемането на редакцията на чл. 117а, ще се премахне възможността за приемане на индексация на договори с предмет услуги, които директно отговарят за качеството на строителството, като същите ще бъдат изправени пред неравностойно положение с изпълнителите на съответните договори за строителство, въпреки че техните разходи също са нараснали“, посочват от браншова камара „Пътища“

Припомняме, че индексацията стана възможна след промени в ЗОП, приети от 47-ото Народно събрание. Тогава депутатите дадоха възможност на Министерския съвет да изготви и приеме методика за индексиране, по която да определи процентът на поскъпване.

Служебният кабинет изготви въпросната методика в края на септември миналата година, като не заложи конкретен таван на поскъпването. Впоследствие обаче стана ясно, че държавата трудно може да намери средства за индексация на проекти, финансирани от държавния бюджет. Също така свободният ресурс по оперативни програми позволяваше индексация в размер на 15% от стойността на контрактите.

Наскоро и регионалният министър Андрей Цеков коментира, че индексацията на строителни договори трябва да бъде преработена.

Какво остава?

Промените са в четири групи, като се изпълняват  ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), а освен това има законодателни мерки в областта на обществените поръчки, свързани с подготовката за членството на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Също така се подобрява съответствието на 3акона с европейското законодателство и се преодоляват  констатирани проблеми в практиката на възложителите.

Предложени са например мерки, които целят намаляване на неконкурентното възлагане при използване на процедури на договаряне без обявление, като е прецизирана дефиницията на „изключителни обстоятелства" в§ 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗОП. Така ще бъде ограничено прилагането на тези процедури в резултат от недобро планиране и подготовка от страна на възложителя. Предложено е и двойно увеличение на санкциите при нарушения на правилата за възлагане, посочват от правителствената пресслужба.

Осигурява се възможност да се изисква обосновка за необичайно благоприятни предложения и при подадени само една или две оферти. В тези случаи съпоставка ще се извършва с обявената прогнозна стойност, а когато е неприложимо (напр. единични цени, отстъпки, надценки и др.) - с друга, предварително обявена от възложителя обективна база за сравнение.

Ще се въведе задължение за публичните възложители да поставят екологични изисквания при възлагане на поръчки за доставки и услуги над определени прагове.

Ще бъде създаден експертен консултативен съвет към министъра на финансите като съвещателен орган по въпросите, свързани с осъществяване на контролната дейност в областта на обществените поръчки.