Предизвикателството да инвестираш в среда на нулева долна граница

До скоро консенсусът предполагаше ръст на глобалната икономика през 2016 г. Това няма да се случи. Ако растежът на глобалната икономика успее да достигне 3,1% през следващата година, както беше предвидено от МВФ, това би било чудо. Ние не осъзнаваме, че възстановяването на световната икономика вече е тук от над шест години. Този период на възстановяване е по-слаб от предишните и много по-различен. От началото на световната финансова криза през 2007 г., нивата на потенциален растеж са много по-ниски навсякъде: от3% до 2% за САЩ, от 9,4% до 7,20% за Китай и от над 5% до под 4% за Полша. Много региони, като например еврозоната, остават в периферията и изпитват застой в икономическия растеж. През последните две десетилетия икономическите цикли са по-кратки, поради финансиализирането на икономиката, глобализацията на търговията, дерегулацията и акселерацията на иновационните цикли. От 90-те години насам, САЩ преминаха през три рецесии – през 1991 г., 2001 г. и 2009 г. Неправилно е да се вярва, че възстановяването тепърва започва. Ние сме близо до края на настоящия икономически цикъл. Избухването на нова глобална криза през следващите години е неизбежно.

Липсата на икономическа инерция следващата година и късите периоди на дефлация, свързани с падащите цени на петрола, със сигурност ще подтикнат централните банки да преследват тяхната катастрофална стратегия „удължи и се преструвай“, което ще повиши цената на финансовите активи и глобалния дълг. Европейската централна банка може да тласне допълнително лихвените проценти към негативната територия и може да увеличи или удължи програмата за купуване. Няколко опции са на масата: централната банка може да изостави 25%-ното ограничение за покупка на държавните облигации с рейтинг ААА, или може да добави програма, за да подпомогне корпоративния пазар на облигации. Следвайки същия път, Китай може да извади монетарната базука през първата половина на 2016 г., като стартира своя собствена версия на изкупуванията на облигации тип количествени улеснения. Заедно с миролюбивата монетарна политика, Китай може да приложи масирана кейнсианска програма от стимули, като разчита на вече съществуващия план за облигационна емисия, който може да набере 1 милиард юана. Този ход може временно да успокои световните пазари.  

Единствената централна банка, която има свобода на действие да повиши лихвените проценти, е Фед. 52% от инвеститорите очакват затягане на щатската монетарна политика през декември. Но скоростта и степенна на затягане ще останат ниски. Малко вероятно е лихвените проценти да се върнат в близко бъдеще до нивата, където бяха преди глобалната финансова криза. Твърде високи лихвени проценти могат да доведат до безброй фалити при сериозно задлъжнели индустрии, като например в сектор шистов добив в САЩ. Фед и други централни банки са в безизходица. Те се чувстват в същия капан, в който е Централната банка на Япония. Ако те увеличат лихвите твърде много, ще ни хвърлят в още една финансова криза. Невъзможно е да се спре нерестриктивната монетарна политика.

Поради средата, която се характеризира с постоянно ниска ставка, и рискът от нова световна криза, намирането на правилна инвестиция никога не е било по-трудно. Никой не е в състояние да знае резултата от печатането на централната банка. Светът може да стигне от дефлация до хиперинфлация, без спирка между тях за инфлация, както предрече Насим Талеб. В този контекст на несигурност, златото определено остава най-добрата инвестиция, която може да се използва като превенция срещу задаващата се криза. След внезапното падане на нивото на EUR/CHF миналия януари, швейцарският франк вече не е сигурното убежище, на което да се разчита. Това решение удари непоправимо доверието към Швейцарската национална банка. Инвеститорите разбраха, че не могат сляпо да вярват на думите на централните банкери.

Въпреки че и юанът не е сигурно убежище, може би е точното време за инвестиране в китайската валута. Тя е добре позиционирана, за да расте популярността й и да става все по-силна. До края на 2016 г. юанът може да бъде третата най-търгувана валута в света, след американския долар и еврото. Новият „път на коприната“ е може би най-амбициозната световна икономическа стратегия през последните 50 години. Вероятно е тя да успее и да тласне инвеститорите към държането на повече юан-продукти.

Парадоксът на сегашното състояние на икономиката е, че иновационните клъстери, свързани с облачни компютърни услуги или цифрова изработка например, никога не са били толкова многобройни, а растежът толкова слаб. Икономиката преминава към нова парадигма. Трите най-големи тенденции за инвеститорите са свързани с промените на световните демографски данни, нисък икономически растеж и промяна на климата. Застаряващото население ще стимулира развитието на услуги за грижи за възрастните. По-голямото неравенство между имащите и нямащите ще стимулира споделеното създаване, производство, търгуване и консумация на стоки и услуги от различни хора и компании. Преориентирането към възобновяема енергия ще насърчи развитието на слабо използвани финансови продукти, като зелените облигации. Настъпило е много предизвикателно време за инвеститорите, тъй като финансовите пазари никога досега не са били толкова повлияни от централните банки, но съществува изобилието от инвестиционни възможности, при новата икономика.