Работещите пенсионери – актив, от който трябва да се възползваме

Коментар на бившия социален министър Иван Нейков пред в. „24 часа“.

B България пенсионерите са 2,2 млн., като според НОИ от тях работят 140 хил., или под 5%. Работещите пенсионери реално са много повече.

Но не в статистиката на НОИ е грешката. Просто числото 140 хил. е показател за едно от гнездата на сивата икономика у нас.

Как да си го обясним?

В групата на работещите пенсионери повечето са хора с различни форми на ранно пенсиониране. Те обикновено са под 60 години и за тях е много по-важно да си докарат някой лев, защото децата още са малки, къщата има нужда от поддръжка, а и животът е скъп. Това често ги мотивира да дадат по-лесно съгласието си, когато работодателят им каже: „Аз ще ти плащам, но няма да те осигурявам, защото ти вече си пенсионер.” Тъкмо по този начин се минава в сивия сектор.

Нека само напомня, че още през 2000 г. направихме промяна в законодателството така че по граждански договор работодателите да плащат почти същите осигуровки, каквито и по трудов. Така се случи, защото гражданският договор се беше превърнал в опасна алтернатива за труд.

Всъщност причината един работещ пенсионер да не се интересува толкова от осигуровките си е породена от едно старо решение на Конституционния съд, според което всеки български гражданин може да получава едновременно и пенсия, и заплата. Има обаче държави в ЕС, в които това е невъзможно – там получаваш или едното, или другото, или частично получаваш пенсия.

У нас приехме, че не могат да се противопоставят двете права – правото на пенсия и правото на труд. Затова сега се получи следният феномен: аз бързам да се пенсионирам, за да продължа след това да си работя същата работа. Така си осигурявам 2 дохода – и пенсията, и заплатата. Това е сериозен въпрос, който в някаква степен влияе на пазара на труда и към който вероятно трябва да се върнем отново. Най-малкото, за да разберем дали на пазара на труда в последните 10-15 г. е настъпила някаква промяна вследствие на това решение.

Но нека се върнем към основния въпрос – пренебрежимо ниския процент работещи пенсионери по официална статистика у нас. За някои той е аргумент да ми зададат въпроса – не е ли всъщност мързелив българският пенсионер. Такова твърдение обаче няма никакви основания.

От всичките 2,2 млн. души в третата възраст у нас около 1/2 милион получават минимална пенсия. А е общоизвестно, че тя не е достатъчна за физическо оцеляване. Част от хората, които я получават, оцеляват с подкрепата на своите близки. Но много повече според мен оцеляват благодарение на допълнителния труд, който полагат.

Едни работят като земеделци и изкарват прехрана за себе си и за фамилиите, други работят в сферата на услугите. Трети остават на мястото, на което са работили досега, на по-ниско заплащане. Затова не е вярна тезата, че пенсионерите са мързеливи

Още по-малко – че са аутсайдери, че за нищо не стават и трябва да напускат работа, за да освободят места за младите.

Много често ми задават въпроса защо пенсионери с богат професионален опит и квалификация заемат нископлатени длъжности. И винаги им отговарям: защото не сме чели приказката на Ангел Каралийчев за сина, бащата и внука. В нея бащата завлича с ченгел дядото на бунището. Синът му грижливо прибира ченгела. Баща му учудено го пита: „Защо го прибра?” И синът му отговаря: „Защото един ден ще ми потрябва за тебе...”

В този смисъл е жалко, че гледаме на пенсионерите като на баласт на обществото, като на хора, на които непрекъснато трябва да им се помага. А всъщност те са огромен капитал на българската нация, която освен всичко друго е сред най-застаряващите в световен мащаб.

По тази логика би трябвало да сме сред най-мъдрите нации по света. Въпросът е как да използваме мъдростта си. Решение има, но трябва да го вземе младата генерация. И тук връзката се къса.

Затова хора с огромен опит, които могат да обучават новите поколения на трудови умения, сме ги натикали в ъгъла на пазара на труда и искаме едва ли не да са ни благодарни, че им обръщаме някакво внимание. Допускаме огромна грешка, която ще има последици с години напред.

Всички данни сочат, че в следващите 20-30 г. българските работодатели ще трябва да работят с все по-голям дял възрастни работници, т.е. хора, които от гледна точка на законодателството са пенсионери, но които ще продължат да работят.

Причините за това са много – една от тях е, че тъкмо младите ги няма. Друга причина е, че възрастните работници са много по-опитни, дисциплинирани, по-лоялни към предприятието си. От тази гледна точка големият резерв на българския пазар на труда е възрастният работник и пенсионерът. А алтернативата – внос на работна сила, е по-неизгодна.