Рекордният растеж на кредитирането в България се забавя през ноември

За първи път от близо две години насам годишният ръст на ипотечното кредитиране в България се забави. През ноември той достига 26.3% при 26.5% месец по-рано. Това се случва във втория месец след влизането в сила на ограничителната рамка на Българската народна банка (БНБ), която цели да овладее експанзията на жилищния сегмент.

Все пак е рано да се говори за охлаждане на кредитирането, тъй като данните за ноември показват, че това е третият месец за тази година, в който ипотечният портфейл на банките расте с над 500 млн. лв. В номинално изражение ръстът през ноември достига 504 млн. лв. и отстъпва само на предходния месец с 507 млн. лв. и на рекордния юни с ръст от 515 млн. лв.

На практика реално отпуснатото жилищно кредитиране е и по-високо, тъй като върху обема влияние оказват и погашенията.

Месечният ръст на жилищното кредитиране пък достигна 2.09% – малко под 2.15% от предходния месец, но все пак е по-висок ръст от септемврийския от 1.79%.

Така общо ипотечното кредитиране в България нарасна до рекордните 24.6 млрд. лв.

Статистиката показва, че само в рамките на тази година ипотечното кредитиране на банките е нараснало с рекордните 4.7 млрд. лв. За сравнение, през цялата 2023 г. обемът от ипотечни заеми се увеличи с около 3.4 млрд. лв.

Според новата рамка на БНБ вноската по заемите не бива да надвишава 50% от дохода на кредитоискателя, финансирането не бива да надвишава 85%, а срокът за погасяване – 30 години.

Потребителски и бизнес заеми

По-осезаемо охлаждане има при потребителското кредитиране. Годишният ръст се забавя до 14.8% от 15% месец по-рано. Номинално месечният ръст достига 174 млн. лв. – един от най-ниските за тази година, в която иначе заемите за потребление надхвърлиха 19 млрд. лв.

За сметка на това с лекото понижение на лихвите по бизнес заемите кредитирането за тях се ускорява до 10% годишен ръст, който е най-високият 2022 г. насам, когато поскъпването им едва започваше.