С 452 хил. са се увеличили издадените болнични за 4 години
Ръстът им изпреварва повишението в броя на работната сила в България
~ 3 мин.
Цветан Петров
Устойчив ръст в броя на издадените болнични листове през последните 4 години. Това показват данните от Националния статистически институт (НСИ), предоставени от социалния министър Деница Сачева след запитване на депутатите от БСП Георги Гьоков и Манол Генов.
Докато през 2014 г. са били издадени 2.31 млн. болнични листове, то през 2018 г. техният брой е бил 2.77 млн., което е с 451.5 хил. повече.
Освен това не става дума за повече, но по-кратки болнични листове, тъй като общият брой на декларираните работни дни по болнични листове също е нараствал постоянно през последните години, достигайки 5.78 млн. дни през 2018 г. при 4.87 млн. през 2014 г.
И докато болничните са се увеличили с 23.4% за четири години, то броят на наетите лица е нараснал значително по-слабо – с 3.5%.
Припомняме, че темата за ръста на болничните листове в България и съмнението на работодателите, че той до голяма степен се дължи на представянето на фалшиви болнични, създаде голямо напрежение в българското общество през изминалата година. Още в началото на юли 2019 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че прокуратурата и МВР са започнали проверка на представените от началото на годината болнични в България.
„Установихме, че през миналата (2018) година са били отпуснати 2 млн. болнични, а от началото на тази (2019) година те са 3.5 млн. броя“, каза премиерът. Той бе категоричен, че злоупотребата с болнични трябва да спре, тъй като явлението оказва негативно влияние върху постъпленията в държавния бюджет. „Няма да е приятно да арестуваме лекари, затова предупреждавам да спрат с неоправданото раздаване на болнични“, заплаши Борисов.
Впоследствие работодателската организация Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи по-подробни данни за лавинообразното увеличаване на болничните и предложи първите три дни от тях, които сега се изплащат от работодателя, да станат неплатени. Според организацията това би могло да намали икономическия стимул за хората да злоупотребяват с болничните.
Това предложение получи остра негативна реакция от обществото и затова управляващата коалиция - ГЕРБ и „Обединени патриоти“, внесе предложение неплатен да стане само първият ден от болничните. Отново след негативна обществена реакция и национален протест на синдиката КТ „Подкрепа“ това предложение бе оттеглено и правителството предложи работодателите да плащат максимум 15 дни болнични.
Работодателските организации решиха да спрат да влизат в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) с представители на управляващите и синдикатите, заявявайки, че няма да участват в дискусии за болничните, докато не бъде отменено, вмененото им като временно, задължение да плащат първите три дни от болничните.
Непреодолимите различия между работодателите и синдикатите накараха бившия социален министър Бисер Петков да коментира, че проблемът с болничните няма да бъде решен до края на 2019 г. и на следващия ден Бойко Борисов поиска и прие оставката му. „Министър-председателят Борисов счита, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания“, гласеше изявлението от Министерски съвет по повод оставката.
На 19 декември 2019 г. новият социален министър Деница Сачева даде месец на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Националния осигурителен институт (НОИ) да направят анализ на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и след това заедно с работодателите и синдикатите да се търсят най-добрите варианти.
Докато през 2014 г. са били издадени 2.31 млн. болнични листове, то през 2018 г. техният брой е бил 2.77 млн., което е с 451.5 хил. повече.
Освен това не става дума за повече, но по-кратки болнични листове, тъй като общият брой на декларираните работни дни по болнични листове също е нараствал постоянно през последните години, достигайки 5.78 млн. дни през 2018 г. при 4.87 млн. през 2014 г.
И докато болничните са се увеличили с 23.4% за четири години, то броят на наетите лица е нараснал значително по-слабо – с 3.5%.
Припомняме, че темата за ръста на болничните листове в България и съмнението на работодателите, че той до голяма степен се дължи на представянето на фалшиви болнични, създаде голямо напрежение в българското общество през изминалата година. Още в началото на юли 2019 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че прокуратурата и МВР са започнали проверка на представените от началото на годината болнични в България.
„Установихме, че през миналата (2018) година са били отпуснати 2 млн. болнични, а от началото на тази (2019) година те са 3.5 млн. броя“, каза премиерът. Той бе категоричен, че злоупотребата с болнични трябва да спре, тъй като явлението оказва негативно влияние върху постъпленията в държавния бюджет. „Няма да е приятно да арестуваме лекари, затова предупреждавам да спрат с неоправданото раздаване на болнични“, заплаши Борисов.
Впоследствие работодателската организация Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) представи по-подробни данни за лавинообразното увеличаване на болничните и предложи първите три дни от тях, които сега се изплащат от работодателя, да станат неплатени. Според организацията това би могло да намали икономическия стимул за хората да злоупотребяват с болничните.
Това предложение получи остра негативна реакция от обществото и затова управляващата коалиция - ГЕРБ и „Обединени патриоти“, внесе предложение неплатен да стане само първият ден от болничните. Отново след негативна обществена реакция и национален протест на синдиката КТ „Подкрепа“ това предложение бе оттеглено и правителството предложи работодателите да плащат максимум 15 дни болнични.
Работодателските организации решиха да спрат да влизат в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) с представители на управляващите и синдикатите, заявявайки, че няма да участват в дискусии за болничните, докато не бъде отменено, вмененото им като временно, задължение да плащат първите три дни от болничните.
Непреодолимите различия между работодателите и синдикатите накараха бившия социален министър Бисер Петков да коментира, че проблемът с болничните няма да бъде решен до края на 2019 г. и на следващия ден Бойко Борисов поиска и прие оставката му. „Министър-председателят Борисов счита, че темповете, с които Министерството на труда и социалната политика работи, не отговарят на обществено-политическите очаквания“, гласеше изявлението от Министерски съвет по повод оставката.
На 19 декември 2019 г. новият социален министър Деница Сачева даде месец на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Националния осигурителен институт (НОИ) да направят анализ на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и след това заедно с работодателите и синдикатите да се търсят най-добрите варианти.
