Спасителният дигитален пояс, който ЕС може да спука сам

Covid-19 прекрои начина на живот и работа, утъпквайки – макар и с тръни – пътя към един малко по-различен свят. Анализаторите се надпреварват да обясняват, че след кризата много неща вече ще са различни. Прогнозите са мъгляви, но едно нещо изпъква ярко и това е растящата тенденция към дигитализация, която коронавирусът тласка още по-силно напред.

Виртуални срещи, автоматизирани фабрики, онлайн поръчки и доставки с дронове – това са част от технологичните решения, които изведнъж заиграха главна роля и видимо започнаха да си проправят път към все повече сектори. Дигитално устроените бизнеси се оказаха най-подготвени за кризата, но още по-показателно за неизбежния ход към цифровизация е реакцията на всички останали, прегърнали промяната по принуда. Оказа се, че дори закостенели системи, като образователната, рязко могат да се пренастроят на новите честоти.

Мнозина отбелязват, че ако Covid-19 бе избухнал само преди 15 години, блокадата щеше да е още по-пълна – просто защото технологиите, които днес ни позволяват да поддържаме някакъв ритъм, тогава не съществуваха. Кризата не само показа колко нужни са ни те, но и насърчи мечтите за нова технологична революция. Затова и очакванията са, че инвестициите в дигиталната икономика в бъдеще ще играят важна роля.

Двигатели на възстановяване

“Доколкото секторът е сред най-слабо засегнатите от нея (кризата, бел.р.) и на този етап работи почти без прекъсване на пълни обороти, имаме всички основания да очакваме, че той ще е един от двигателите на възстановяването”, коментира пред Economic.bg Адриан Николов, икономист в Института за пазарна икономика. Той допълва, че последните години инвестициите в ИКТ бизнеси се очертаха като едни от онези с най-висока възвръщаемост и “дори в контекста на кризата инвеститорите гледат на тях като на относително безопасни”.

Според “БАСКОМ Барометър 2019” (ежегоден анализ за състоянието на софтуерния сектор, изготвян по поръчка на Българската асоциация на софтуерните компании от CBN Pannoff, Stoycheff & Co.) приходите в сферата през 2018 г. бележат 23% ръст на годишна база. Тогава те вече надхвърлят 3 млрд. лева, или 2.9% от БВП на страната. Растежът се ускорява – достигането на 1 млрд. лв. отне повече от 20 години, достигането на втория милиард – 4 години, а на третия – само 2 години.

Българската софтуерна индустрия е една от най-привлекателните за чуждите инвеститори. Според “БАСКОМ Барометър 2019” към 2018 г. в страната вече работят над 50 представителства на глобални софтуерни компании, а приходите от износ на интелектуален продукт през същата година достигат 2.5 млрд. лв.

Под светлината на прожекторите...

... в момента попадат няколко области. Наред с потенциала за развитие на телемедицината, на преден план още в сегашната ситуация излизат онлайн търговията, телекомуникациите, облачните технологии. “Няма как да не споменем и най-популярния buzzword на последните няколко години – изкуственият интелект, тъй като развитията в тази насока са от особена важност за автоматизацията на производствените процеси”, добавя Адриан Николов.

От една страна са услугите и иновативните решения, насочени към крайния потребител, а от друга – необходимата инфраструктура, върху която те стъпват. Именно експлозивният трафик на данни, особено бурен в началото на извънредното положение, доказа необходимостта от надграждане на мобилните мрежи до следващо поколение. Трудността той да бъде поет без прекъсвания доведе до решението на Netflix, YouTube и Facebook да намалят качеството на видео излъчването на платформите си.

А тенденцията е, че онлайн потреблението в бъдеще ще расте още повече – прогнозата на GSMA е, че до 2025 г. само IoT връзки в света ще се утроят до 25 млрд. на брой. Към мрежата се свързват все повече джаджи и уреди, като се започне от смарт часовници и се стигне до фурни и хладилници. А на хоризонта се задават и по-”умни” автомобили и фабрики, които също ще обменят информация помежду си.

Интересна е и течащата от години промяна в бизнес моделите. Amazon стартира като онлайн книжарница и се разви не просто до най-големия е-търговец, но и до доставчик номер едно на облачни услуги. В изчислителния сегмент плътно по петите го следва Microsoft, иначе софтуерна и продуктова компания. А Google и Facebook отдавна не се задоволяват с предоставянето на първоначалните си услуги, съответно за търсене и социална комуникация, и с времето окрупниха бизнеса си, фокусирайки го около събирането на данни.

Златото е бреме

Че данните са “златото” на 21 век е ясно вече отдавна. Около тях компаниите изграждат бизнес моделите си, те са в основата и на бума на изкуствения интелект, който се очаква да даде нов тласък на индустрията. Колкото и ценни да са обаче, данните са и бреме, все по-тежко при това.

Правителствата по света затягат хватката си около шията на гигантите и то не само за да им вменят по-голяма отговорност към събирането и опазването на лични данни. Монополната мощ, с която се сдобиха на фона на глобалния характер на дейността им, непознаваща граници, провокира реакция у властите на различни нива. От една страна Европейският съюз търси как да ограничи силата на американските и китайски корпорации, за да даде поле за изява на по-слабите континентални играчи, от друга – все повече отделни държави настояват за справедливо разпределение на приходите.

Така се роди и идеята за “дигиталния” данък, с който да се облага дейността на мултинационалните интернет компании в отделните държави – идея, която мина през редица перипетии, за да бъде поставена накрая на масата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така че да се реализира под формата на глобално споразумение.

Дом на най-рестриктивните регулации е ЕС. Властите на Стария континент търпят критики, че с консервативното си поведение възпират иновациите и всъщност обричат тукашния бизнес на още по-голямо изоставане от американските и азиатските конкуренти.

Връщайки се на тезата, че именно инвестициите в дигиталната икономика ще са двигател на възстановяването след кризата, възниква въпросът каква почва ще намерят те в Европа.

“Регулаторите са в състояние да сътворят редица поразии в цифровия сектор – подходящ пример за това са дори и безогледните мерки на българските власти срещу споделената икономика. ЕС може да създаде повече проблеми с намеренията си да подкрепя “регионални лидери” и да излива стотици милиони в ИКТ фирми, които смята за иновативни и с потенциал”, коментира Адриан Николов от ИПИ.

Обръщайки внимание, че иновациите много рядко идват вследствие на държавна политика и не се подлагат на административен контрол, той смята, че тези намерения на ЕС вероятно ще имат “обратен на очаквания ефект”, и ще насочат средства и талант в развитието на “безсмислени проекти, които обаче отговарят на формалните изисквания”.

Оставете го “на мира”

На въпрос дали ще има преосмисляне например на “дигиталния” данък в бъдеще, Адриан Николов отвръща отрицателно. “Цифровите данъци са продукт на особена и не много добре обоснована представа за справедливост и социална отговорност, която идва от френската традиция на държавничество. Вероятността левите сили в ЕС да се откажат от този мислен години план, особено предвид постоянния ръст на приходите и печалбите в ИКТ сектора, изглежда много малка”, коментира още той.

Според него най-доброто, което могат правителствата да направят в полза на развитието на цифровия сектор е “да го оставят на мира”.

“Достатъчно е държавите да не опитват да регулират сектори, които не разбират, и да им налагат прекомерно тежко данъчно бреме. ИКТ бизнесът е доказал нееднократно, че е в състояние да избуява много бързо, стига да не му се налагат излишни пречки”, напомня икономистът.

Адриан Николов допълва, че ако все пак трябва да се мислят потенциални политики – “вероятно най-добрата инвестиция от страна на държавите би била в подобряването на образованието и уменията на потенциалните работници; особено у нас, на ИКТ сектора никога не му стигат талантливите и способните”.