Тол системата ще се свърже с НАП, но какво от това?

Тол системата да бъде директно свързана с Националната агенция по приходите (НАП), така че да подава в реално време информация за събираемостта на таксите. Такова предложение прави малката коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ с промени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, които ще доведат до промяна и в Закона за пътищата.

Екипът на Economic.bg изпрати запитване до двете министерства, които имат отношение по темата – регионалното и на финансите, относно реалния смисъл от мониторинга в реално време, който НАП ще осъществява. Попитахме как промените ще подобрят събираемостта на таксите, по какъв начин кореспондират със законово установените дейности на НАП и дали е нужна промяна и в други закони, защото тол управлението е бюджетна агенция, а не фирма, за да бъде следена от НАП. Освен това искахме да знаем какви точно функции ще бъдат вменени на НАП. 

От двете ведомство изпратиха идентичен отговор в едно изречение, което се припокрива с мотивите в законопроекта, без да дават реални отговори на въпросите.

Промяната цели НАП да разполага в реално време с информацията за отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата, с цел контрол върху събираемостта на таксата", пишат двете ведомства, очевидно нежелаещи да се занимават по същество с обществения интерес.

В момента данните за постъпленията в тол системата се управляват от Националното тол управление, което е част от Агенция „Пътна инфраструктура“. От създаването на системата до момента тя не успява да изпълни заложените цели – да увеличи събираемостта и държавата да разполага с достатъчно средства за ремонт на пътища. 

Ако бъдат приети, промените трябва да влязат в сила от 1 декември 2023 г., като по-дългият срок е предвиден, за да се даде възможност за техническа настройка на системите, но и за нормативното уреждане на промените в Наредба по чл.10, ал. 7 от Закона за пътищата.

Припомняме, че регионалният министър Андрей Цеков заяви, че системата има проблем със събираемостта. Пред депутати в ресорната комисия той коментира, че в проектобюджета за 2023 г. са заложени около 893 млн. лв. приходи от винетки и тол такси. Само от търговските превозни средства трябва да дойдат до 489 млн. лв., което е ръст от 9 млн. лв. спрямо плана за предходната година.

Към 30 юни приходите от тол такси са 182 млн. лв., което е ръст със 140% спрямо 2022 г., когато са били 76 млн. лв.

Дали плановете на МРРБ ще се изпълнят зависи от това какво ще се разбере държавата с превозвачите. Припомняме, че миналата година влезе в сила първото планирано увеличение на тол таксите, като от юли 2022 г. транспортният бранш плаща и за преминаване през второкласната пътна мрежа.

От 1 юли тази година пък влезе в сила и второто планирано увеличение с 50% на тарифите, но от транспортният сектор реагират остро и искат кабинетът да преразгледа ставките. Браншът настоява и за пълен одит на системата. Засега новото коалиционно правителство на ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" е дало заявка, че ще се съобрази с тях и се работи за намаляване на таксите.