Треска за „течно злато“ в Гърция

В Месини, сънлив гръцки град в югозападния Пелопонес, маслобойната на Панайотис Мицеас жужи от активност в един есенен следобед. Местните, носещи чували с прясно набрани маслини, чакат търпеливо продукцията им да бъде претеглена, измита, нарязана и пресована. Това е празнична сцена, която се повтаря в Гърция от хилядолетия. Но Мицеас не е щастлив, разказва Financial Times в свой специален материал.

Не съм виждал толкова лоша година през шестте си десетилетия работа“, каза 78-годишният производител. Производството е спаднало с повече от две трети поради необичайно топлото време, обяснява той.

„Маслиновите дървета не си починаха, както трябваше през зимните месеци“, каза той, грабвайки няколко маслини от чувала. „Те са дехидратирани.“

Въздействието на глобалното затопляне върху тази основна част от гръцкия живот от древни времена се простира далеч отвъд Месини. Добивите на реколтата са намалели в средиземноморския регион през последните две години поради времето, докато фермерите на остров Родос бяха засегнати от унищожаването на около 50 000 маслинови дървета в горски пожари през лятото.

Масовите цени на зехтина - описан от Омир като „течно злато“ - скочиха в резултат на това, удвоявайки се за една година до около 9000 евро на тон. Това от своя страна повиши цените на дребно и предизвика ръст на кражбите на маслини и зехтин, заедно със случаи на фалшифициране с по-евтини продукти.

Но кризата има и положителна страна за Гърция, като нарастващата стойност на техния зехтин подтиква предприемачите да го предлагат на пазара като луксозен продукт на чуждестранните пазари, вместо да оставят по-известните испански и италиански марки да печелят от масовите си покупки на висококачествени гръцко масло.

Маслиновите дървета имат дълбоки корени в гръцката история и митология. Легендата разказва, че Атина е наречена така, защото когато Посейдон и Атина се състезавали за благоволението на града, се казва, че приносът на маслиново дърво от богинята на мъдростта за Акропола триумфирал над соления извор, предложен от бога на морето.

Неотдавнашният скок в цените обаче започва да нарушава търговията с маслини, която е централна за гръцкия живот. Мицеас каза, че мелницата му е била ограбена - крадците са взели 100 литра масло на стойност стотици евро - за първи път в кариерата му.

Някои фермери са експериментирали с GPS тракери, скрити в пластмасови маслини, за да проследяват кражбите на техните реколти, а супермаркетите са започнали да монтират механизми против кражба на контейнери със зехтин, сякаш са бутилки от уиски или скъпо вино. До миналата година властите дори не съхраняваха отделни данни за кражбите на зехтин, защото те бяха много редки.

Сега има три или четири инцидента на седмица“, каза Константина Димоглиду, говорител на гръцката полиция. „Никога досега не сме виждали такива случаи на кражба.“

Въздействието върху климата и скокът на цените обаче най-малкото подтикнаха гърците да обмислят как да извлекат повече стойност от реколта, която отдавна се приема за даденост - възможност, подсилена от сравнително добрата реколта на Гърция през предходния сезон.

Гърция, третият по големина производител в света, традиционно продава висококачествен зехтин на едро на своите по-големи съперници Испания и Италия, които го брандират и го продават на потребителите по света.

А у дома гърците придобиват по-голямата част от зехтина за собственото си домакинство от необложен неформален пазар, оценен на 500 милиона евро. Решаващата съставка на гръцката кухня обикновено идва с оскъден контрол на качеството в неетикетирани бутилки, кутии или пластмасови контейнери от роднини или приятели с маслинова горичка. Такива продажби сега понякога се договарят чрез платформи за социални медии.

Емануил Джанулис, президент на Националната междупрофесионална организация за зехтин, каза, че част от зехтина е подправен с други продукти - проблем, който вероятно ще се влоши с по-високите цени - и повече от две трети от произволно взетите проби от маслото не отговарят на гръцките стандарти за качество.

Въпреки това около 82 процента от 300 000 тона типичен годишен добив на масло в Гърция е висококачествен екстра върджин зехтин, който до голяма степен се използва не за марков гръцки износ, а от италиански и испански производители, за да добавят вкус към собственото си масло, според Йоргос Иконому, генерален директор на Sevitel, базирана в Атина група от компании за зехтин.

Нека не обвиняваме злите испанци и италианци, а нашата собствена неспособност да добавим стойност към гръцкия зехтин и да го продадем“, каза той.

Сред онези, които са забелязали неизползвания търговски потенциал на гръцкия зехтин, е Янис Бардис, базиран в Ню Йорк адвокат по недвижими имоти, който започна да го внася в САЩ. „Исках да дам на гръцкия зехтин стойността, която заслужава, защото видях как другите експлоатират този уникален продукт“, каза той.

През 2018 г. той се завръща в Спарта, родното му място, за да изгради най-голямата фабрика в региона и марка, наречена Sparta Gourmet, изнасяща зехтин и преработвайки маслини Каламата за ядене.

Когато цените достигнаха своя връх миналата година, моите италиански колеги настояваха да им продавам на едро, за да увелича печалбите си“, каза Бардис. „Вместо това избрах да запазя цените си конкурентни и да се впусна в нови пазари, за да запазя маслото Laconian Spartan като бутилиран продукт.“

Кристина Стрибаку, собственик на LIÁ, носител на награда първокласен зехтин, е друг предприемач, който иска да види гръцки продукти в хранителни магазини в чужбина. Тя също се оплаква от гръцката тенденция да изнася масово, особено миналата година, когато испанското и италианското производство падна с 40 процента поради екстремни суши, докато Гърция имаше добра година с произведени 350 000 тона.

„Вместо да се възползваме от липсата на италиански и испански продукти и да поставим нашия гръцки зехтин на рафтовете на международните супермаркети, ние просто им помогнахме да запазят мястото си, като им продавахме на едро“, каза Стрибаку.

След години усилена работа със семейно наследство от 2500 маслинови дървета, Стрибаку успя да постави маслото си като марков продукт на рафтовете на водещи магазини като Waitrose в Обединеното кралство. „Гръцките производители дават приоритет на незабавните печалби, без да инвестират в бъдещето“, оплака се тя.

Дори когато цените са високи обаче, не е лесно да се създаде експортен бизнес. Спирос Пападатос, бивш международен футболен съдия, който някога е ръководил звезди като Дейвид Бекъм, промени кариерата си, за да се върне в Спарта и да ръководи маслинова гора на баща си, но каза, че е бил обезсърчен да инвестира в бутилирането и износа поради нарастващите разходи за труд, гориво и торове.

Филип Папастратос, друг производител, който някога е произвеждал и изнасял от остров Егина, южно от Атина, каза, че трябва да спре операцията тази година поради рязко нарастващите разходи.

Въпреки важното си място в ежедневието, на зехтина не се обръща вниманието, което заслужава от гърците, каза Иконому. „Тъжно е, защото от десетилетия обсъждаме едни и същи проблеми, а сега те се усложняват от нарастващото въздействие на изменението на климата.“

Дори предприемчивият Бардис не е сигурен за бъдещето на своя продукт.

В миналото този вид инвестиция би била за най-малко три поколения“, каза той, „но сега не съм сигурен колко дълго ще издържи.“