Всяка година от пазара на труда в България изчезват 50 хил. души
Работодателите разчитат все повече на хора в пенсионна и предпенсионна възраст. Трябва да се нагаждат и към поколението Z
През 2000 г., когато 100 души са излизали от пазара на труда, те са били замествани от 120 новопостъпили. През 2021 г. обаче ситуацията е много по-различна и, за съжаление, тенденцията е силно негативна – напускащите 100 души биват заменени само от 64. В перспектива – в следващите 30-40 години – ситуацията ще се влоши още и ще постави на дневен ред проблеми, които много трудно ще бъдат решени.
Това каза д-р Цветан Спасов, ръководител на Управляващия орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“, по време на пресконференция, организирана от Българската стопанска камара (БСК).
Не трябва да приемаме застаряването на населението като нещо отрицателно, а по-скоро това е един скрит ресурс, който се налага да стимулираме и да използваме при настоящите условия. Затова е много важно да намерим най-подходящия подход при решаването на тази задача“, коментира Спасов.
Според него на голяма част от възрастното население в България му липсват част от съвременните умения, които са му необходими, за да се почувства част от работната сила. Такива са, например, дигиталните умения, които са голямо предизвикателство за значителна част от възрастните хора.
За следващия програмен период по ОП „Развитие на човешките ресурси“ са предвидени около 400 млн. лв. за развитие на специфични умения и по-конкретно – на дигитални такива. Още около 400 млн. лв. са предвидени за същите цели и по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Според вицепрезидента на КНСБ д-р Иван Кокалов „има не само житейски, но и икономически и социален ефект от това да удължим трудовия живот на хората.“
Представеният днес проект „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“ е насочен към т.нар. сребърна икономика и цели адаптиране на работните места към потребностите на заетите лица на възраст над 54 години.
Резултатите от проучването показват, че България следва неблагоприятните демографски тенденции в Европа и света, но поради интензитета и спецификата на процесите се нареждаме сред първите по загуба на население и застаряване на работната сила. Ежегодно страната намалява с 40-60 хил. души.
В последните 15 години икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи“, коментира д-р Томчо Томов, директор на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.
През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са икономически активни. Същевременно значителна част от хората в трудоспособна възраст (предимно над 40 години) са с хронични заболявания, което сериозно затруднява достъпа им до пазара на труда и задържането в него.
Данните показват, че населението в трудоспособна възраст в България през 2020 г. е 64% от общото и се очаква то да се понижи значително до 2050 г., достигайки 56%.
С общи усилия обаче заетостта на хората на възраст над 55 години до 2035 г. трябва да стигне 1.2 млн. души (или 36%) от сегашните 702.5 хил. души (23%)“, коментира Томов.
Една от водещите цели на проекта е насърчаването на здравословен и продължителен трудов живот – процес, който обхваща всички възрастови етапи от жизнения цикъл и включва съобразени с възрастовото многообразие политики и мерки за оценка на риска; управление на безопасността и здравето; адаптиране на работните места; превенция на увреждания, рехабилитация и създаване на условия за връщане на работа.
Оползотворяването на „сребърния човешки капитал изисква по-ефективни и целенасочени действия от страна на държавата и работодателите“, изтъкна Томов.
Той представи и основните мерки, за които БСК ще настоява:
- Осъвременяване на трудовото законодателство;
- Ресурсно обезпечени мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 години;
- Въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници;
- Данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 години;
- Съфинансиране от държавата на менторите в предприятията;
- Нормативно регулиране на секторните квалификационни фондове.
Разлика в поколенията
От направените в рамките на проекта анализи става ясно, че на пазара на труда в България присъстват четири специфично обособени поколения работна сила – поколения Z (18-26 години), Y (27-39 години), Х (40-54 години) и Т (55- 65 години). Те имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите.
„Традиционните модели в управлението вече не работят ефективно. Всяко поколение държи на определен вид стимули и условия в работата, възприема въздействието им по различен начин и е склонно да мобилизира трудовия си потенциал и енергия също по различен начин“, казва Томчо Томов.
Управлението на многообразието не е предпочитане на едно поколение пред друго, а използване на силните страни на всяко поколение в интерес на работата.“
Томов добави, че настъпва нова ера в управлението на хора, която налага трансформация на HR политиките – от полагащи компанията в центъра (company-centred) към поставящите служителя в центъра (employee-centred).
Като пример за различията между поколенията Томов посочи, че Z поколението работи, за да се усъвършенства и забавлява, а Х поколението работи, за да живее.
Източник: БСК