Възхваляван на Запад, недооценен в Русия: Кой беше Михаил Горбачов?

Михаил Горбачов, който сложи край на Студената война без кръвопролития, но не успя да предотврати разпадането на Съветския съюз, почина на 91-годишна възраст, съобщиха болнични служители в Москва.

Горбачов, първият и последен съветски президент (б.р. – по-рано заемал поста главен секретар на ЦК на Комунистическата партия, както и предшествениците му като Сталин, Хросчов и Брежнев), изкова споразумения със Съединените щати за намаляване на ядрения арсенал и партньорства със западните сили, за да премахне Желязната завеса. Той помогна за падането на стената, разделяща Европа на два лагера след Втората световна война и с действията си доведе до обединението на Германия, припомня Reuters в очерк за починалия съветски лидер.

Но вътрешните реформи на Горбачов отслабиха Съветския съюз до такава степен, че той да се разпадне – момент, който днешният президент на Русия нарече „най-голямата геополитическа катастрофа“ на XX век. През 2018 г. Владимир Путин каза, че ще обърне разпадането на Съветския съюз, ако може.

Михаил Горбачов почина тази нощ след тежко и продължително заболяване“, съобщиха от Централната клинична болница на Русия.

Путин изрази най-дълбоките си съболезнования и изпрати съболезнователна телеграма до семейството и близките на Горбачов. 

Световните лидери също побързаха да отдадат почит на починалия лидер. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че Горбачов, който получи Нобелова награда за мир през 1990 г., е отворил пътя за свободна Европа.

Горбачов вярваше в гласността и перестройката не просто като лозунги, а като път напред за народа на Съветския съюз след толкова много години на изолация и лишения“, заяви президентът на САЩ Джо Байдън.

Партньорства със Запада

След десетилетия на напрежение и конфронтация по време на Студената война, Горбачов бе този, който доближи Съветския съюз до Запада повече от когато и да било след Втората световна война.

Той даде свобода на стотици милиони хора в Русия и около нея, а също и на половин Европа. Малко лидери в историята са имали такова решаващо влияние върху своето време“, каза бившият лидер на руската либерална опозиция Григорий Явлински.

Но точно в края на своя живот Горбачов видя как наследството му бе разрушено – инвазията в Украйна доведе до нови западни санкции срещу Москва, а политици както в Русия, така и на Запад започнаха да говорят за нова Студена война.

Горбачов умря по символичен начин, когато делото на живота му – свободата – бе ефективно унищожено от Путин“, коментира Андрей Колесников, старши сътрудник във Фондацията Карнеги за международен мир.

Горбачов ще бъде погребан в московското Новодевическо гробище до съпругата си Раиса, която почина през 1999 г., предава ТАСС, позовавайки се на фондацията, която бившият съветски лидер създаде, след като напусна политическия си пост.

Когато продемократичните протести разтърсиха нациите от съветския блок в комунистическа Източна Европа през 1989 г., Горбачов се въздържа от използване на сила – за разлика от предишните лидери на Кремъл, които изпратиха танкове, за да смажат въстанията в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г.

Но протестите подхраниха стремежите за автономия в 15-те републики на Съветския съюз, който се разпадна през следващите две години по хаотичен начин.

Горбачов, който бе свален с преврат през август 1991 г. от партийни хардлайнери, се бореше напразно да предотврати този крах.

Трудните реформи

Епохата на Горбачов е ерата на перестройката, ерата на надеждата, ерата на навлизането ни в свят без ракети... но имаше една грешка: ние не познавахме добре страната си“, припомни Владимир Шевченко, който създаде руския съвременен президентски протокол, започнат от Горбачов. 

„Нашият съюз се разпадна, това беше трагедия. Също и неговата трагедия“, цитира думите му по адрес на първия и последния съветски президент агенция РИА.

Когато става генерален секретар на Съветската комунистическа партия през 1985 г., на 54-годишна възраст, Горбачов се зае да съживи системата чрез въвеждане на ограничени политически и икономически свободи. Реформите му обаче излязоха извън контрол.

Той беше добър човек – той беше достоен човек. Мисля, че неговата трагедия в известен смисъл е, че той беше твърде достоен за страната, която ръководеше“, каза биографът на Горбачов Уилям Таубман, почетен професор в Амхърст Колидж в Масачузетс.

Политиката на Горбачов за „гласност“ позволи немислима преди това критика към партията и държавата. Но също така насърчи националистите, които започнаха да настояват за независимост в балтийските републики Латвия, Литва, Естония и другаде.

Много руснаци никога не простиха на Горбачов за турбуленцията, която неговите реформи отприщиха, смятайки последвалия срив на жизнения им стандарт за твърде висока цена за демокрацията.

Той ни даде свобода, но ние не знаехме какво да правим с нея“, каза либералният икономист Руслан Гринберг пред новинарското издание на въоръжените сили „Звезда“, след като посети Горбачов в болница през юни.

Наследството на Сталин

Михаил Сергеевич Горбачов е роден на 2 март 1931 г. в селско семейство в южната руска област Ставропол. Двамата му дядовци са били задържани при репресиите, извършени при съветския диктатор Йосиф Сталин, пише BBC.

През 1950 г. получава място в Московския университет, най-престижното учебно заведение в страната, където завършва право и среща бъдещата си съпруга Раиса Титоренко.

Горбачов напредва в Комунистическата партия. До 1970 г. той вече е висшият партиен служител на Ставропол, най-младият регионален шеф в Съветския съюз. През 1978 г. той пристига в Москва като национален партиен секретар, отговарящ за селското стопанство.

Две години по-късно става най-младият пълноправен член на Политбюро, центърът на властта в Съветския съюз, където е протеже на бившия шеф на тайната полиция на КГБ Юрий Андропов, който наследи Леонид Брежнев като съветски лидер през 1982 г.

Горбачов е пренебрегнат за най-високия пост след смъртта на Андропов през 1984 г., но получава голяма известност на Запад с широко рекламирани пътувания до Обединеното кралство и Италия.

Харесвам Горбачов. Можем да правим бизнес заедно“, каза британският премиер Маргарет Тачър след посещението му.

На пост след Черненко

През 1985 г. Горбачов все пак поема поста генерален секретар на Комунистическата партия, след като Константин Черненко – наследникът на Андропов – умира след една година начело.

Той казва, че целите му в началото не са били революционни.

Ние, включително и аз, казахме, че перестройката е продължение на Октомврийската революция. Илюзията, споделяна от мен и повечето хора, се крие в мисълта, че можем да постигнем целите си, като усъвършенстваме съществуващата система“, пише той през 1988 г., имайки предвид болшевишката революция от 1917 г.

Горбачов призова за повече прозрачност, което отвори историческите тайни на Съветския съюз и възстанови по-широкия политически дебат след седем десетилетия тоталитарен контрол.

Ранни капиталисти

На икономическия фронт Горбачов дава повече власт на местните директори на фабрики и разрешава създаването на „кооперативи“, които стават инкубатори за първите руски капиталисти.

Първата голяма криза за Горбачов е на 26 април 1986 г., когато избухна експлозия в ядрен реактор в Чернобил, Украйна. Забавеното докладване и реакция на аварията разкриват недостатъците на секретната съветска система.

Чернобил хвърли светлина върху много от болестите на нашата система като цяло“, пише Горбачов в мемоарите си.

През декември 1986 г. съветският лидер скъса с миналото, като разреши освобождаването на Андрей Сахаров, руският учен дисидент и носител на Нобелова награда за мир от 1975 г., от изгнание в руския град Горки, сега Нижни Новгород.

Забранени книги, включително „Архипелагът ГУЛАГ“ на Александър Солженицин, бяха публикувани в списания, продадени в милиони копия. На гражданите бе разрешено да пътуват на Запад по-свободно.

Нобелова награда

Извън Съветския съюз, в Женева, Рейкявик през 1986 г. и година по-късно във Вашингтон – Горбачов се среща с президента на САЩ Роналд Рейгън и подписва договор за забрана на ядрените ракети със среден обсег. Двамата развиват отношенията между двете страни, а усилията съветския лидер за насърчаване на помирението между Изтока и Запада му носят Нобелова награда за мир през 1990 г.

До май 1989 г. промяната обхваща републиките на Съветския съюз. Има етнически сблъсъци в Узбекистан и Грузия, балтийските държави обявяват своя суверенитет, а Азербайджан навлиза в етап на война с Армения.

На 9 ноември същата година Берлинската стена е съборена и един по един членовете на Варшавския договор от източноевропейските сателитни държави се оттеглят от съветската орбита.

У дома Горбачов се опитва да балансира старата гвардия с нови лидери като Борис Елцин, който настоява за по-дълбока и по-бърза промяна. Твърдолинейни членове на партията като Егор Лигачов пък виждат Горбачов като предател.

Краят на една ера – комунизмът

През август 1991 г. група консервативни комунисти организират държавен преврат, за да предотвратят подписването на договор за отношенията между републиките, който според тях би означавал края на централизирания Съветски съюз. Горбачов е държан под домашен арест в лятната си вила в Крим. В Москва Елцин събира обществена подкрепа и отблъсква заговорниците, а на практика отстранява Горбачов.

През декември 1991 г. Елцин подписва споразумение с лидерите на републиките Украйна и Беларус за заличаването на Съветския съюз и разпускане на администрацията на президента Горбачов.

Въпреки че Горбачов остава търсен оратор на запад, той рядко се появява в руския обществен живот. Когато се кандидатира за президент през юни 1996 г., той печели по-малко от 1% от гласовете.