Защо технологичните гиганти ще доминират политическия дебат идното десетилетие

Технологичните гиганти оставят все по-голям отпечатък в социален, политически и икономически аспект. Глобалните рискове растат, а политици и регулатори имат тежката задача да намерят начин как да управляват сложните процеси, без да задушават иновациите.

Изданието Project Syndicate очертава петте основни причини, поради които големите технологични играчи – някои от които вече се похвалиха със зашеметяващи приходи и ръст в цената на акциите през миналата седмица – ще останат в центъра на политическите дискусии и занапред.

Анализаторите са на мнение, че сензационната поява на Марк Зукърбърг пред американския Конгрес по повод скандала с неправомерното изтичане на данните на близо 90 млн. потребители на Facebook е само началото на още такива беседи с технологични лидери.

Ето и петте ключови казуса, които предстои да се разгърнат в бъдеще:

1. Поверителността. Европа вече поде крути мерки в това отношение новия Общ регламент за защита на данни (GDPR). Той влиза в сила след по-малко от месец – на 25 май 2018 г., и строгите му правила ще дебнат организациите зад всеки ъгъл. Документът засяга и американските компании (както и тези от всяка друга националност), ако те обработват данни на европейски граждани.

2. Пазарна мощ. В момента четирите най-големи компании по пазарна капитализация са именно технологични – Apple, Alphabet, Microsoft и Amazon. Господството на тези играчи и все по-широката им сфера на дейност няма как да остане вън от полезрението на властите, които са длъжни да следят за запазването на свободната конкуренция.

3. Контрол на информацията. Казуси като този с ширналите се в мрежата „фалшивите новини“ и руската намеса в президентските избори в САЩ само подчертават факта, че платформи като Google и Facebook имат все по-голямо влияние сред аудиторията. Онлайн медиите предоставят информация на все повече хора, като заменят традиционните източници. Тази роля обаче е натоварена от по-големи обществени задължения.

4. Концентрация на богатство. Успехът на технологичните компании е направил техните собственици едни от най-богатите хора в света. Това обаче допълнително задълбочава неравенството на фона на бавния ръст в заплатите на средностатистическия работник.

5. Националната сигурност. Киберсигурността придобива тежест от нови измерения, включително заради предполагаемите кражби на интелектуална собственост, в каквито например Съединените щати обвиняват Китай. Пример за подобен казус е забраната на сделката по придобиването на Qualcomm от Broadcom, която бе спряна от американския президент Доналд Тръмп именно под претекст, че заплашва националната сигурност.