Злополучната отсечка от „Струма“ години наред няма Акт 16

Огромната трагедия на магистрала „Струма“ от снощи, когато в автобусна катастрофа загинаха 45 македонски граждани, отново повдигна въпроса за състоянието на пътищата в България. Наред с хипотезите за техническа неизправност на автобуса и човешка грешка, разследващите не изключват и проблеми по пътното платно. Тази хипотеза ще се проучва и от регионалното министерство, обеща днес ресорният министър Виолета Комитова.

Според Богдан Милчев от Института по пътна безопасност в района на с. Боснек, където се случи и снощният инцидент, стават много катастрофи. Той е на мнение, че част от вината може да се търси в транспортната система, която "не отговаря на минималните изисквания за сигурност".

Служебният премиер Стефан Янев побърза да каже, че причина за катастрофата не е в пътната настилка. Но историята на участъка, в който се случи трагедията, предполага да има съмнения за качеството на пътя.

Отсечката между Драгичево и Долна Диканя от магистрали „Струма“, на която се случи фаталният инцидент, години наред не може да получи Акт 16. И до момента не е ясно дали той вече е издаден. Economic.bg изпрати официално запитване до АПИ по въпроса и очаква отговор от пътната агенция.

За липсата на Aкт 16 първа заговаря бившият регионален министър Лиляна Павлова през 2011 г. Поводът е, че скоростта по отсечката тогава е 90 км/ч., които са неприсъщи на магистрален участък. По време на изслушване в парламента тя заявява, че до 2012 г. участъкът трябва да бъде категоризиран като магистрала. Тогава Павлова пояснява, че отсечката не покрива определени изисквания за магистрала. Приемателната комисия имала забележки и е поставила условия за издаването крайното разрешение за експлоатация. Част от констатираните проблеми са – навлизане в неотчуждени и незаконни терени, както и паднали камъни и скална маса по платното.

„От тази гледна точка това, пред което сме изправени в момента, както е отбелязано и от комисията, издала акт 15, е, че за този обект липсва парцеларен план, липсват отчуждения на терените, в които вече са извършвани строителни работи, които са били извършвани незаконно, тъй като терените са неотчуждени, а всички допълнителни действия и мерки, които трябва да бъдат извършени, за да може проектът да бъде въведен в експлоатация и издаден акт 16, изисква допълнително отчуждаване на терени, защото са необходими допълнителни дейности по откосите. Вие знаете всички се движим по този път, много често се случва да има големи камъни, скални маси, земни маси, които пречат на движението. Това е и основната причина този път да не е категоризиран като магистрала и по него да не можем да се движим с тази висока скорост", заявява тогава Лиляна Павлова.

Тогава тя допълва, че след като земите бъдат отчуждени, МРРБ ще възложи допълнително със средства от бюджета на АПИ откосите да бъдат поправени, за да бъде осигурена именно безопасността на този път.

В архивите на АПИ липсва информация за 17.7-километровата отсечка, която се явява нулев лот на магистрала „Хемус“.

От стари прессъобщения на пътната агенция става ясно, че отсечката е била част от проект за рехабилитация и подобряване на път Е79 Даскалово – Дупница с дължина 21 км. Дейностите по изграждане на нов магистрален участък между Даскалово и Долна Диканя са били възложени на по-късен етап. Включвали са 4 нови пътни възела, от които по един за селата Студена и Боснек и два за Старо село. Фирмата изпълнител на проекта е "Бyл Cтpoй Инжeнepинг" – ĸoнcopциyм мeждy бългapcĸaтa фиpмa "Бизнec мeниджмънт cиcтeм AБΠ" и мaĸeдoнcĸaтa "Maвpoвo-Cĸoпиe". Целият проект е на стойност 54 млн. евро.

Хронологията на строителството на магистралата показва, че до 2013 г. отсечката продължава да няма разрешение за ползване. Въпреки че е с габарити на магистрала, не се ползва като такава, защото не е въведен в експлоатация. Бившият шеф на АПИ Лазар Лазаров в интервю заявява, че причина за забавянето е разминаване между данните за трасето на пътя по кадастралните карти и по тези на поземлените комисии.

Едва след откриването на лот 1 (Долна Диканя – Дупница) от магистралата, скоростта в отсечката се вдига до 120 км/час, но отново не е ясно на какво основание.

Бившият изпълнителен директор на Камарата на строителите инж. Иван Бойков смята, че това може да е станало, ако пътят е категоризиран като скоростен. Според него има възможност даден път да се ползва и на акт 15, но това не може да продължава за много дълъг период от време. 

Тази отсечка никога не е била магистрала, няма и да бъде. Просто не е проектирана да бъде, защото е строена преди години и вече не отговаря на изискванията за магистрала", коментира пред Economic.bg инж. Бойков. 

Той си спомня, че по време на строителството на отсечката е имало проблеми с откосите и с отчуждителните процедури. Въпреки това, според него, фаталният инцидент не е станал заради проблем на пътя, а най-вероятно заради неизправност в автобуса или грешка на шофьора. 

През 2018 г. отново липса акт 16, става ясно от протокол на проведено заседание на комитет, който наблюдава изграждането на магистралата. Петко Ковачев от "Института по зелена политика" пита дали Лот 0 има вече акт 16. В отговор инж. Илиана Захариева, която е била член на УС на АПИ заявява, че не може да отговори на въпроса.

Какво се е случило с отсечката след тази дата ще установява проверката на сегашния регионален министър Виолета Комитова. Пътни експерти смятат, че участъкът има множество проблеми – липса на знаци, лошо укрепени мантинели. Кметът на Перник Станислав Владимиров посочи, че участъкът е един от най-тежките в републиканската пътна мрежа.