„Желязната лейди“, която промени Великобритания
Управленската визия на Маргарет Тачър, в основата на която е поощряването на частната инициатива и предприемчивостта, успява да накра британиците отново да се гордеят със страната си
"Тя променя всички нас. Успя да ни накара отново да се гордеем, че сме британци. На световната сцена тя успя да издигне Великобритания до висотите. Имаше изумително присъствие, поднесено със силен и противоречив стил на дипломация".
Тези думи са на Чарлз Пауъл, един от най-близките сътрудници на "Желязната лейди" по време на престоя й във властта. Маргарет Тачър остава в историята не само с революцията в социалния ред на собствената си страна, но и с промените в световната политика на фона на разпада на съветската империя.
Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър почина на 87-годишна възраст. "С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка - баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт", съобщи говорителят й Лорд Бел. Желязната Лейди страдаше от старческа деменция и през последните години претърпя няколко инсулта. Тя бе изписана от болница в края на 2012 година.
Историята на Маргарет Хилда Робъртс започва с раждането й през 1925 година в град Грантъм, Източна Англия. Баща й е собственик на две бакалници. По време на изборите през 1950 г. тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Кандидатира се пак през 1951 г., но отново губи. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958 г. Лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините.
Нейната първа реч е в подкрепа на проектозакон, който постановява заседанията на местните съвети да са публични. Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става секретар на Министерството на образованието и науката, а през 1979 г. става първата жена премиер в Европа.
Маргарет Тачър поставя добре осъзнатият национализъм в основата на своята политика. По време на своето управление (1979-1990 г.) тя съумява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната им да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена.
"Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство", отбелязва през 1980 г. Тачър. "Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим поражение, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръщаме внимание на заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпълним своя дълг, успехът е неминуем", казва Маргарет Тачър.
Управленската визия на "Желязната лейди" се основава също и на поощряване на частната инициатива и предприемчивостта, в основата на което са смазването на синдикатите, тоталната и безусловна приватизация, концентриране на финансовите ресурси в ръцете на активната част от нацията, драстично орязване на социалните помощи и рестрикции спрямо имиграцията.
Външната политика на Маргарет Тачър е подчинена на два основни принципа - връщане на Великобритания на международната политическа сцена като световна суперсила и решителен отпор на комунизма в световен мащаб. Първият принцип е защитен повече от успешно през пролетта на 1982 г., когато Великобритания спечелва Фолклъндската война срещу Аржентина. Вторият принцип се отстоява в поредица от международни актове, измежду които приемането на американски ядрени ракети в британски военни бази и подкрепа за чилийската военна хунта в борбата и срещу комунизма в страната и в Латинска Америка.
Европейската политика на Тачър се води от принципа за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, категорично противопоставяйки се на тезата за превръщането на ЕС във "федерална европейска държава". През 1988 г. тя ясно заявява в Брюж, че подобна концепция за бъдещето на Стария континент е опит за "ликвидирането на националната самобитност на западноевропейските страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат, което е недопустимо".
Маргарет Тачър остава в историята като първата жена премиер на Великобритания и като министър-председател от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990 г. "Желязната лейди" ще се запомни и с нейното твърдо и безкомпромисно дясно управление, което се изразява в успешни реформи и съхраняване на националните традиции.