Башар Асад – чието управление с „желязна ръка“ опустоши Сирия

Лидерът с желязна ръка на Сирия Башар ал-Асад е второто поколение на авторитарна семейна династия, която държеше властта повече от пет десетилетия. Така изчезването му след светкавично настъпление на бунтовниците е сигнал за удивително пренареждане на властта в една стратегически жизненоважна близкоизточна нация, пише CNN.

Асад е известен с бруталното си управление над Сирия, която от 2011 г. е опустошена от гражданска война. Тя срина страната и я превърна в ядро на екстремистката групировка ISIS, като същевременно предизвика международна прокси война и бежанска криза, която доведе до милиони, разселени от техните домове.

Войната започна, след като режимът на Асад отказа да се преклони пред масовите продемократични протести същата година по време на Арабската пролет, вместо това започна брутално потушаване на мирното движение – убивайки и хвърляйки в затвора хиляди само през първите няколко месеца.

Оттогава силите на Асад са обвинявани в сериозни нарушения на човешките права и брутални нападения срещу цивилни, по време на 13-годишната война, включително използването на химически оръжия срещу собствения им народ. Съединените щати, Йордания, Турция и Европейския съюз в началото на войната призоваха Асад да се оттегли.

Но силно санкционираният от Запада и международно изолиран режим се държеше на власт досега благодарение на подкрепата на могъщите съюзници Русия и Иран и безпощадната кампания срещу опозицията.

Свидетелство за ужаса на този режим бяха сцени на ликуващо празненство, когато бунтовническите сили поеха контрола над сирийските градове.

Как Асад идва на власт?

Асад пое властта след избори през 2000 г., при които не получи никаква съпротива. Те се проведоха след смъртта на баща му Хафез ал-Асад, който се издигна от бедността, за да ръководи партията Баас и завзе властта през 1970 г., като стана президент на страната през следващата година. По-младият Асад израсна в сянката на баща си, съветски съюзник, който управляваше Сирия в продължение на три десетилетия и помогна за издигането на малцинствено алавитско население на ключови политически, социални и военни постове.

Подобно на сина, който го наследи, Хафез ал-Асад толерира малко несъгласие с широко разпространеното потисничество и периодичните пристъпи на крайно държавно насилие. През 1982 г. в град Хама – който бунтовниците превзеха по-рано тази седмица – армията и разузнавателните служби на Хафез ал-Асад избиха хиляди негови противници, слагайки край на въстание, водено от Мюсюлманските братя.

Като втори син, който не е готов да поеме мантията на баща си, Асад учи офталмология в Лондон, докато по-големият му брат Басел, който беше подготвен да наследи Хафез, почина в автомобилна катастрофа през 1994 г. След това Башар ал-Асад изучава военни науки, по-късно става полковник в сирийската армия.

След смъртта на баща му през юни 2000 г. отне само часове на сирийския парламент да промени конституцията, за да намали възрастта за избор на президент от 40 на 34 години, възрастта, на която Асад беше по онова време.

Много наблюдатели в Европа и Съединените щати изглеждаха окуражени от бъдещия президент, който се представи като свеж, млад лидер, който може да въведе по-прогресивен, умерен режим.

Но западните надежди за по-умерена Сирия потънаха, когато новият лидер запази традиционните връзки на страната си с въоръжени групировки като Хамас и Хизбула. След това те се обърнаха към открито осъждане на режима, след като той посрещна продемократичния удар от 2011 г. с брутална сила.

През май 2011 г. тогавашният президент на САЩ Барак Обама каза, че режимът на Асад е „избрал пътя на убийствата и масовите арести на своите граждани“ и го призова да ръководи демократичен преход „или да се махне от пътя“.

Асад беше преизбиран чрез завладяващо мнозинство на всеки седем години, последно през 2021 г. САЩ, Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия определиха тези избори като „измамни“.

Гражданска война

Силите на Асад бяха известни с бруталните тактики по време на гражданската война, която последва след потушаването на продемократичните протести през 2011 г. Тогава се сформира въоръжена опозиция, съставена от малки органични милиции и някои дезертьори от сирийската армия.

През 2013 г. оръжейните инспектори на ООН върнаха „огромни и неоспорими“ доказателства за използването на нервнопаралитичен газ в Сирия. Тогава генералният секретар на ООН Бан Ки Мун нарече нападението от 21 август, описано в доклада, извършено в предградията на Дамаск, „най-лошото използване на оръжия за масово унищожение през 21 век“.

Съединените щати заявиха, че атаката може да е убила повече от 1400 души, включително стотици цивилни. Сирийските власти многократно са отричали твърденията за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Асад предупреди западните нации да не подкрепят бунтовнически групи, които се бият с неговите въоръжени сили, като прогнозира, че екстремистите един ден ще ударят срещу САЩ и други. По-късно през 2015 г. лидерът каза, че Сирия няма да се присъедини към водена от САЩ коалиция, фокусирана върху унищожаването на терористичната групировка ISIS, която пое контрола върху части от разкъсаната от война страна по време на войната.

Конфликтът сега е крайпътният камък на бруталното наследство на Асад, оставяйки стотици хиляди мъртви, а по данни на ООН от по-рано тази година – жертвите са  повече от 7 милиона вътрешно разселени лица и над 6 милиона международни бежанци.