Добрите новини за българския износ бяха много кратки
През август експортът отново тръгна надолу, а от началото на годината има само два положителни месеца
През август българският износ отново пое надолу, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Спадът на годишна база е 1.9%, докато сумата с натрупване (януари – август 2024 г.) е с 2.8% надолу. Това всъщност е леко подобрение, което се дължи на някои добри месеци през тази година, като юли например, когато експортът на стоки отчете скок със 7.4%.
Добрият резултат тогава се дължеше основно на продадената на съседни страни електроенергия, но извън него ситуацията през 2024 г. за българските експортни фирми не е никак добра. За осем месеца тази година само през два от тях статистиката регистрира покачване – април е другият.
В рамките на месец август износът се връща до малко над 6.8 млрд. лв., или около средното за първото полугодие. Общо за първите осем месеца от началото на годината експортът достига 56.5 млрд. лв., или с 1.6 млрд. лв. под стойността за съшия период на предходната година, според предварителните данни на НСИ.
По-отчетливо намаляват продажбите към страните от Европейския съюз – с 3.4%, докато към трети страни – с 1.8%.
По-ниските нива на износа тази година идват след период на рекорди през 2022 г. и на фона на дефлация при някои от основните експортни за България стоки.
По-детайлните данни на НСИ засега са само към юли и показва спад в износа на машини и оборудване към страните от ЕС, както и плах ръст към третите страни.
Голям спад статистиката отчита и при износа на храни и животни.
Слабият икономически растеж на Европейския съюз като цяло, където българските фирми реализират около две трети от продукцията си, продължава да дърпат надолу българския износ. Към юли експортът на страната расте само към няколко държави. Една от тях обаче е Германия – най-големият търговски партньор на България. Продажбите в тази посока за първите седем месеца на годината растат със 7.6% до 7.6 млрд. лв. Ръст в износа тази година се наблюдава и към Хърватия – с близо 60% до 613 млн. лв.