„Хората са виновни“: Какво казват научните данни за изменението на климата?

За да информират за взетите решения на конференцията COP27 в Египет, делегатите разполагат с редица изследвания на траекториите на затопляне, изготвяни с десетилетия и публикувани от Агенцията на ООН за климатичните науки, предава Reuters.

Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) изготвя доклади приблизително на всеки пет години, които представляват глобален научен консенсус относно изменението на климата, причините за това и въздействието, което оказва. Докладът от миналата година е  насочен главно към основните двигатели на глобалното затопляне и базовите елементи на науката за климата.

Той беше последван от още два големи доклада тази година. Единият от тях беше публикуван през февруари и разглежда как светът ще трябва да се адаптира към въздействията на климата, от покачването на моретата до намаляващата дива природа. Другият излезе през април и беше насочен към начините за намаляване на емисиите, които водят до затопляне на климата. Но какво показват изводите от тези доклади?

„Хората са виновни“

Миналогодишният доклад за физическата основа за изменението на климата недвусмислено обвини хората за повишаването на температурите. В него също така се казва, че изменението на климата скоро ще излезе извън контрол.

Анализите в доклада сочат, че предишните редки екстремни метеорологични условия стават все по-често срещани и някои региони са по-уязвими от други. Освен това за първи път авторите на доклада призоваха за спешни действия за ограничаване на метана. Досега IPCC се фокусираше върху въглеродния диоксид – най-разпространеният парников газ.

Тъй като времето за предотвратяване на внезапното изменение на климата изтича, според авторите на доклада, си струва да се разгледат предимствата и недостатъците на геоинженерството, или мащабните интервенции, като например инжектиране на частици в атмосферата, с идеята да се блокира слънчевата радиация.

„Един по-топъл свят“

Данните от доклада показват, че нациите по света, включително най-богатите, трябва да започнат да се подготвят за въздействието на климата и да се адаптират към един по-топъл свят.

Тъй като изменението на климата вече причинява екстремно време в световен мащаб, февруарският доклад призовава както богатите, така и бедните страни да се адаптират към въздействията, включително по-чести горещи вълни, по-силни бури и по-високи морски нива. Докладът изяснява, че различните региони са изправени пред различни рискове и предложи локализирани прогнози за това какво да очакваме.

Милиони хора са изправени пред бедност и продоволствена несигурност през следващите години, тъй като изменението на климата засяга културите и водоснабдяването, и заплашва да наруши търговията и пазарите на труда.

Плашещата прогноза за бедните по света доведе до нови сигнали за организиране на Фонд „Загуби и щети“, чрез който богатите нации ще компенсират разходите от климатични бедствия, направени от бедните страни от бедствия. След пробив в началото на тазгодишната среща на върха за климата, въпросът за загубите и щетите за първи път е част от официалния дневен ред на преговорите на ООН.

„Сега или никога“ – индивидуалните действия имат значения

Сега или никога“, каза един от авторите на доклада при публикуване на констатациите по него, които показват, че само драстичното намаляване на емисиите през следващите няколко десетилетия, ще попречи на затоплянето да излезе извън контрол.

Докладът изследва различните сценарии за въглеродните емисии и как те биха довели до бъдещо повишаване на температурата. Градовете са голяма част от проблема с емисиите, се казва в него, но също така те са източник на надежда и положителни решения.

Оказва се обаче, че енергийният преход към възобновяеми източници и чисти горива се движи твърде бавно. Докладът се разпростира извън фокусирането върху изкопаемите горива и производството, защото настоява за решителни действия в областта на климата в селското стопанство, където земеделските методи и по-добрата защита на горите, могат да ограничат емисиите.

Авторите на доклада предупреждават, че изменението на климата заплашва икономическия растеж и за първи път подчертава необходимостта от действия на индивидуално ниво, като призовава правителствата да съгласуват политики за промяна на потребителските и транспортните навици, за да насърчат по-малко отпадъци.