Енергийната игра на Путин може да се окаже нож с две остриета
Ако Европейският съюз следва плана си за независимост от руските горива, то това ще навреди на Русия
Заплахата на президента Владимир Путин да прекъсне напълно енергийните доставки за Запада може да се окаже нож с две остриета за Русия, пише Reuters в свой специален анализ по темата.
Точно преди Европейският съюз да обяви таван на цените на руския газ в сряда, Путин заплаши, че ще прекъсне доставките, ако бъдат наложени такива ограничения, предупреждавайки Запада, че ще замръзне като опашката на вълка в известна руска приказка.
Спирането на потоците към Европа от Русия - вторият по големина износител на петрол в света след Саудитска Арабия и най-големият износител на природен газ - вероятно ще разтърси допълнително световните енергийни пазари и ще остави световната икономика да се сблъска с още по-високи цени.
Алексей Милер, главен изпълнителен директор на руския държавен газов гигант „Газпром“ каза през август, че европейските цени на газа може да скочат до 4000 долара за хиляда кубически метра. Цените в сряда вече стигат 2200 долара.
Ако ЕС следва плана си за независимост от руските доставки, това ще навреди и на Русия. Руски стратегически документ, видян от Reuters и обсъден от правителството, очертава „ограниченията и рисковете“ за енергийния сектор, включително ефективното субсидиране на местната енергия от международни клиенти.
Намаляването на доставките за чуждестранни потребители ще доведе до дисбаланс в системата, когато ниските цени на вътрешния пазар се компенсират от приходите от износ“, се казва в документа, който беше обсъден на закрито заседание, председателствано от премиера Михаил Мишустин в Москва на 30 август.
„В резултат на това вероятно ще има недостиг на средства за необходимото развитие на газификацията на регионите“, се казва в документа, озаглавен „За стратегическите насоки на дейност в новите условия за периода до 2030 г.“
Ако ЕС се откаже от руския газ до 2027 г., тогава бюджетните приходи може да намалеят с 400 милиарда рубли (6.55 милиарда долара) годишно до 2030 г., се казва в документа. Тази част от документа беше съобщена от Bloomberg на 5 септември, въпреки че подробностите за потенциалното въздействие върху енергийния сектор не са докладвани по-рано.
Ако Европа се откаже от руски газ, това ще доведе до потенциално намаляване на износа на газ с над 100 милиарда кубически метра годишно до 2027 г. Това е почти половината от общия износ през 2021 г., според документа. В резултат на това инвестициите в газовия сектор за 8 години до 2030 г. ще намалеят с еквивалента на около 41 милиарда долара.
Енергийните карти на Путин
Продажбата на петрол и газ в Европа е един от основните източници на руски печалби в чуждестранна валута, откакто съветските геолози откриха петрол и газ в блатата на Сибир през десетилетията след Втората световна война. И откакто Борис Елцин предаде на Путин ядрените кодове в последния ден на 1999 г., бившият шпионин на КГБ се опита да използва енергийните си асове, за да си върне част от влиянието, което Русия загуби, когато Съветският съюз се разпадна през 1991 г.
Заключен в конфронтация със Запада заради Украйна, Путин отново разиграва енергийните си карти - лост, който Москва може да използва срещу доминираната от САЩ глобална финансова система. Той казва, че Русия е спечелила, а не е загубила от конфликта, защото тръгва по нов път.
Путин, който навършва 70 години през октомври, многократно е казвал, че ако Европа не иска да купува руски петрол и газ или ако се опита да ограничи цените, тогава Русия ще пренасочи огромните си доставки към азиатски сили като Китай и Индия. Но за да направи това, Русия ще трябва да ускори изграждането на своите тръбопроводи на изток, се казва в документа.
„Силата на Сибир 1“ е единственият голям руски газопровод до Китай. Очаква се да достави 16 милиарда кубически метра през 2022 г., 11% от това, което Русия обикновено изнася за Европа всяка година. А „Силата на Сибир 2“ към Китай все още предстои да бъде завършен.
Енергийна суперсила?
Ако Европа може да намери алтернативи на руската енергия, Москва е изправена пред значителни предизвикателства.
При най-негативния сценарий се очаква до 2027 г. европейските страни да могат напълно да се откажат от руския петрол“, се казва в документа, като петролопроводът „Дружба“ и балтийските пристанища ще бъдат засегнати тежко.
„Дружба“, което означава „приятелство“ на руски, изпомпа 36 милиона тона петрол миналата година, докато балтийските пристанища обработиха 60-80 милиона тона суров петрол годишно през 2019-2021 г.
„Старите предизвикателства, свързани с повишаването на производствените разходи в резултат на усложняването на добива на нефт и увеличаването на дела на трудно извличаемите запаси, ще бъдат допълнени от нарастващите разходи за преориентиране на експортните потоци и повишеното търсене на танкерния флот", сочи още документа.
Изолиран от западните технологии, руският енергиен сектор ще бъде изправен пред труден избор, особено що се отнася до втечнения природен газ (LNG), петрола и рафинирането на петрол.
Оттеглянето на технологичните партньори от проектите за производство на LNG ще измести времето за въвеждане в експлоатация на нови мощности“, се казва в документа.
Тъй като Русия бърза да се приспособи, може да има намаление на износа на петролни продукти с почти 55% спрямо нивата от 2021 г., или с 80 млн. тона, което от своя страна би довело до спад на рафинирането с 25-30% и трудности при осигуряването на достатъчно производство на бензин за вътрешния пазар. Това ще до покачване на цените на горивата, се казва в документа.
И докато „Газпром“ се справя добре през последните месеци, с рекордните 2.5 трилиона рубли печалба през първите шест месеца на 2022 г., то енергийната компания е изправена пред трудни дългосрочни избори. С около 15% от глобалните и 68% от руските газови запаси, най-голямата компания за природен газ в света по запаси, може да се наложи да замрази кладенци или да гори газ, казаха анализатори.