Енергийният преход: Кой ще прогледне

Енергия – това е нещото, без което днешното човечество не би могло да живее нормално. Зелена сделка, енергийна трансформация, отказ от минералните горива, възобновяема енергия от вятър и слънце, батерии за съхранение на енергията…

… Пътят към ада е осеян с добри намерения, казват. Но и пътят към новата енергийна трансформация, с оглед да намалим климатичните промени, е постлан със същото. Или всичко е привидно? Или не си задаваме нужните въпроси? Или приемаме за отговори само онези, които вземащите решения искат да чуят? Или като щрауси си заравяме главите в пясъка, за да повтаряме само онези тези, за които се отпуска финансиране, и продължаваме напред. Но който сее вятър, жъне бури. И ако не искаме бурите да ни застигнат, нека да отворим очи, докато все още не е късно. Задачата не се решава само от един човек, нито само от една държава, нито само от един континент. Земята е една за всички.

Проф. Йонас Пук, академичен директор на магистърска програма “Енергиен мениджмънт" в Академията за ръководители към Виенския икономически университет с критично око разглежда как се извършва енергийната трансформация. Той създава "Азбука на енергийния преход", с която опровергава най-разпространените митове по темата и поставя въпроси за бъдещето на нашата планета, които се пренебрегват. Ето част от тях:

Аргументи против ядрената енергия: Много страни по света разглеждат ядрената енергия като „зелен“ източник. Това не е напълно честно. Вярно е, че производството и използването на тази енергия не причинява почти никакви емисии на въглероден двуокис, но не е така по отношение на други емисии. Ядрените отпадъци трябва да се съхраняват, като съдържащите се в тях радиоактивни елементи имат период на полуразпад от няколко десетилетия до милиони години. Ако някой е вярвал, че ядрената енергия е 100% безопасна, то инцидентите в Чернобил и Фукушима доказаха обратното. Проблемът с ядрената енергия не е вероятността от инцидент, а потенциалните последици, ако такъв се случи.

Бум на батериите: За да осъществим успешно преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, ще трябва да намерим по-ефективни начини за съхраняване на енергията. Особено при възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) това не е никак маловажно - вятърните турбини ще произвеждат енергия само когато има достатъчно вятър, а без слънчева светлина няма как да се получи енергия от фотоволтаиците. За да се реши този проблем, в момента се използват литиеви батерии. Сложното тук е, че за производство на тези батерии са необходими редкоземни елементи. В икономически план тяхното неравномерно разпределение по света е основно предизвикателство. Китай доминира в производството им със своя дял от над 60%. Ако редкоземните метали се превърнат в петрола на XXI век, как това ще се отрази на геополитическите структури по света?

Вечната машина на кръговата икономика: Кръговата икономика, в която всички ресурси, вложени в системата, може да бъдат използвани отново по един или друг начин, е мечтата на всеки икономист за безкраен и по дефиниция устойчив кръг. Оформянето на производството и потреблението по начин, който гарантира, че съществуващите материали и продукти се споделят, отдават под наем, използват повторно, поправят, преработват и рециклират възможно най-дълго, ще допринесе много за успешния енергиен преход - дори и без вечния двигател на напълно кръговата икономика.

Градските утопии: Урбанизацията е едновременно възможност и заплаха за опазването на климата. Градовете причиняват най-много емисии, но те също може да са пионери в промените, необходими за енергийния преход: зелени сгради, ефективна инфраструктура, устойчива мобилност чрез споделяне на велосипеди или автомобили. Устойчивото земеделие за производство на храната, необходима за голям град като Виена, се развива извън границите на населеното място. И е добре да се намерят регионални подходи в осигуряването с храна на урбанизираните райони.

Електромобили: Електрическите коли не са толкова екологични, колкото изглежда: суровините, необходими за техните батерии, както и самият производствен процес създават огромни емисии. Въглеродният отпечатък на електрическото превозно средство зависи от източника на електроенергия, използван за захранването му. Огромна роля играе и начинът, по който автомобилите и особено техните батерии се изхвърлят след изтичане на експлоатационния им срок. Наличните в момента методи за рециклиране все още са крайно недостатъчни. В крайна сметка може би трябва да се замислим дали концепцията за притежаване на автомобил не е остаряла и как общественият транспорт може да замени колата по смислен начин - особено в селските райони.

Жизнеспособна електропреносна мрежа: Едно основно предизвикателство пред енергийния преход е адаптирането на електрическите мрежи към новите реалности. Това е проблем не само за развиващите се страни, но и за Европа и САЩ, които ще трябва значително да модернизират своите мрежи. Проблемът е особено сложен, защото в електропреносната система се подава все повече електроенергия от възобновяеми източници. Работата на доставчиците на електроенергия стана много по-трудна, тъй като зелената електроенергия е по-нестабилна по отношение на времето и интензивността, с които се произвежда, в сравнение, например, с електроенергията от газови електроцентрали. Когато има силни колебания, претоварването на мрежата и прекъсванията са по-чести. Регионалните и националните мрежи са се влошили дори във високо индустриализираните страни и не отговарят на най-новите стандарти, което налага значителни инвестиции за подобряване на това положение. Развиващите се страни имат да наваксват още повече. Важно е да се има предвид, че дори и без енергиен преход, ще са необходими значителни инвестиции поради възрастта и състоянието на много мрежи.

Зелени надежди за водорода: Много хора смятат, че водородът е обещаващ източник на енергия. Това важи с особена сила за секторите, които се оказаха трудни за декарбонизиране, сред които части от химическата промишленост и производството на стомана. Това, което понякога се пренебрегва, е, че съхранението и транспортирането на водород е скъпо и изисква сложни технологии. Само зеленият водород, който се произвежда от възобновяеми източници, е наистина без емисии. Експертите са разделени по въпроса за водорода и докато някои го смятат за Свещения граал, други то намират за моментна мода, която скоро ще бъде заменена от други технологии.

Инициативи за вдъхновяване: Проблемът с изменението на климата може да бъде решен само с общи усилия по цял свят. Глобалните цели за опазване на климата може да бъдат постигнати само ако голям брой държави дадат своя принос. Ако емисиите трябва да бъдат регулирани, единственият възможен начин е това да бъде глобално съгласувано.

Йерархия на справедливия преход: Всички може да се съгласим, че не е добре енергийният преход да се осъществи за сметка на социалната справедливост, както се изразява в често чувания призив за "справедлив преход".  Как да се запазят или трансформират работните места в индустрията на изкопаемите горива? Повишаването на цените ще забави значително икономическия растеж, особено в по-слабо развитите региони на света. Това би било несправедливо, защото ще накаже онези, които в исторически план са най-малко виновни за глобалното затопляне. Ето защо държавите трябва да следят социалните последици от всяко технологично решение, което обмислят, както на индивидуално, така и на наднационално равнище. Това е единственият начин този преход да бъде справедлив.

Комуникация за климата: Трябва да намерим ефективни начини да съобщаваме колко спешна е борбата срещу изменението на климата. Малките стъпки може да доведат до огромна промяна: купуване на регионални продукти, съзнателно пазаруване (в света се изхвърлят 1,3 млрд. т храна, което представлява една трета от общото производство; в същото време селското стопанство е сред най-големите източници на CO 2 в света), намаляване на стайната температура с 2°C през зимата, изключване на осветлението и регулиране на стайната температура, когато си лягате... Списъкът е безкраен. Необходими са ясни и убедителни аргументи, споделени в обмислени и координирани осведомителни кампании, разбираеми за всички.

Лекции за начина на живот: Многобройни проучвания показват, че нарастващото богатство е свързано с увеличаване на емисиите на CO2. Нуждаем се от интелигентна стратегия за прекъсване или поне отслабване на връзката между повишаването на жизнения стандарт и увеличаването на емисиите на CO2. Това не може да бъде постигнато без ефективно международно сътрудничество. Борбата с изменението на климата има шанс само ако държавите по света си сътрудничат изцяло в това начинание.

Морски импулс: Енергията от океаните и моретата може да има значителен принос за осигуряване на енергийния преход. Съответните технологии са все още в начален стадий и предстои да бъдат решени много проблеми с опазването на околната среда. Това се отнася до въздействието върху флората и фауната, както и върху местното население и регионалния туризъм. Друг нерешен проблем е как енергията да се транспортира до крайния потребител, без да се загуби твърде много по пътя.

Научен зигзаг с нулеви емисии:  Науката и изследванията ще трябва да играят основна роля в откриването и разработването на решения за борба с изменението на климата и реализиране на енергийния преход. Това включва както технологични иновации, така и изследване на социални, икономически и политически аспекти. Би било несправедливо цялата отговорност да се прехвърли върху плещите на изследователите. Компаниите също може да имат важен принос за енергийния преход, като заделят допълнителни инвестиции за научноизследователска и развойна дейност, насочена към иновации, свързани с енергийния преход.

Петролен оксиморон: Може да помислите, че растящите цени на петрола ще накарат потребителите да преминат към ВЕИ. Това е отчасти вярно, защото когато цените са високи, хората търсят алтернативни и по-евтини източници на енергия. Но това е само едната страна. Петролните и газовите корпорации са големи инвеститори във ВЕИ, тъй като те също са принудени да развиват нови бизнес модели в дългосрочен план. Но докато правят достатъчно пари от продажби на петрол и газ, те са склонни да задържат инвестициите. Така скоростта на прехода е много по-бавна, отколкото може да се очаква.

Управление на нулевите емисии: За да ограничи глобалното затопляне, световната икономика трябва бързо да достигне нетни нулеви емисии. Това е монументална задача, изискваща драстични мерки във всички индустрии. Призракът на нарастващите цени на енергията, които драстично засягат просперитета и конкурентоспособността – нещо, от което се страхуват компаниите – също не помага. Но не всички производствени предприятия трябва да се тревожат. С изключение на играчите в енергоемките стоманодобивни и циментови индустрии, енергийните разходи на средна производствена компания възлизат само на един до три процента от общите й разходи.

Финансовият сектор и енергията: Този сектор ще играе важна роля във финансирането на енергийния преход. Все повече инвеститори искат да залагат на устойчиви каузи. Но в крайна сметка те избират инвестициите си в енергийни проекти според финансовите перспективи: каква възвръщаемост може да се очаква и какви са вероятностите. Занапред трябва да се постигне здравословен баланс между целите на социалната отговорност и търговската привлекателност за инвеститорите.

Цифровизацията и нейната дилема: Не би ли трябвало иновациите да допринесат за повишаване на енергийната ефективност и съответно за подобряване на енергийния баланс? За съжаление тази презумпция не важи във времената на цифровизация. Неведнъж сме се убеждавали, че иновациите не водят автоматично до намаляване на потреблението на енергия. Например в проучване на Morgan Stanley се посочва, че добивът на криптовалути изисква много енергия и добивът само на биткойн поглъща количество електричество, сравнимо с годишното потребление на Нидерландия, или 0,5 % от световното потребление. Глобалният ръст в използването на изкуствен интелект предизвика експоненциално нарастване на търсенето на компютри и изчислителна техника, което върви ръка за ръка с търсенето на все повече и повече редкоземни метали, необходими за производството на съответния хардуер. В бъдеще това може да се превърне в пречка: неудържимият засега растеж на дигитализацията ще спре, тъй като ресурсите, необходими за това бързо развитие, ще станат недостъпни.

Мерките за опазване на околната среда и за разумното използване на ресурсите повече не бива да бъдат отлагани. Хората са склонни да имитират загриженост, но един ден природата няма да се трогне от сълзите им.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.