Има ли граници „тъмният“ туризъм?

Преди петдесет години енориаши от Народния храм на Джим Джоунс в Сан Франциско започнаха да заселват селска община в южноамериканската държава Гвиана. Експериментът в Джоунстаун приключи четири години по-късно в един от най-трагичните и странни инциденти с убийство и самоубийство в американската история. Повече от 900 души загинаха на 18 ноември 1978 г., включително американски конгресмен на име Лео Райън.

Сега, когато Гвиана обмисля да отвори врати за посетители, се поставя на дневен ред въпроса за привлекателността, етиката и чувствителността на така наречения „тъмен туризъм“ – посещението на места, на които са се случили трагични истории, пише CNN.

Защо местата на минали жестокости, природни бедствия, позорни смъртни случаи и затвори са толкова популярни сред посетителите? Кой решава как историята да бъде представена на посетителите?  Какво въздействие имат подобни събития и последващите посетители върху тези, които живеят в близост до тези места?

Прост и еднозначен отговор на този въпрос трудно може да се намери.

Какво е „тъмен“ туризъм?

„Тъмният“ туризъм (известен също като мемориален туризъм или танатуризъм, от гръцкото „Thanatos“, което означава смърт, или по-пренебрежително като болестен туризъм или туризъм на скръбта) се предлага в различни нюанси.

Гетисбърг беше единствената най-смъртоносна битка в Гражданската война в САЩ, където 51 000 души поеха последния си дъх и въпреки това където всяка година се стичат безброй училищни екскурзии и, според Службата на националния парк, 1.5 милиона посетители.

Обиколих Killing Fields в Камбоджа с оцелял от геноцида на Червените кхмери, оставил между 1.5 и 3 милиона убити (през четирите години след трагедията в Джонстаун).

Смисълът да посетите тези места е да се почувствате неудобно, да станете свидетели, да споделите какво сте видели и как ви е накарало да се почувствате. Пътуването ни променя и понякога поради излагане на най-лошото от човешката природа – пише авторът на материала на CNN,

Има ли граници „тъмният“ туризъм?

Първият път, когато посетих Савана, Джорджия, направих обиколка „Полунощ в градината на доброто и злото“. По време на обиколката си мислех: „Хората, които живеят в съседство с тези места, може наистина да си спомнят жертвите, може дори да са били приятели с тях.“

Само миналия месец съобщихме за това как имението в Лос Анджелис, където Лайл и Ерик Менендес убиха родителите си, се превърна в най-новата гореща точка за „тъмен туризъм“. Братята отново са в новините и са обект на скорошен документален филм, но е трудно да си представим какво научават посетителите, като просто се взират в местопрестъплението. Това ми напомни за моето посещение на мястото на убийството на Симпсън или за времето, когато се опитах да намеря Cielo Drive в Лос Анджелис, мястото на убийствата от „семейството на Менсън“ през 1969 г.

Може би основният въпрос, който трябва да си зададете, преди да планирате такова пътуване, е: Какво е намерението? За да научиш и разбереш ли? Или е просто да начеше сърбежа на болезнено любопитство? Помислете за местните жители, за приятелите и семейството, които са свързани с трагедията, и попитайте дали посещението почита наследство или използва трагедия. В крайна сметка може би вие сте единственият, който може да прецени етиката на посещението на тези места, казва още авторът на CNN.