Явна газова война: Как се стигна дотук?

Русия намали допълнително количеството природен газ за Европа заради ремонт на още една турбина от газопровода „Северен поток 1“. Новините предизвикаха нов скок на международните цени на синьо гориво и подновиха страховете от недостига му. На този фон Кремъл продължава да търпи остри критики, че използва енергията като политическо оръжие.

Важността на „Северен поток 1“

Газопроводът „Северен поток 1“ е дълъг 1200 км и минава по дъното на Балтийско море – простирайки се от руското крайбрежие близо до Санкт Петербург до североизточна Германия. Той е отворен от 10 години и може да пренася до 170 млн. кубически метра газ на ден от Русия за Германия. Собственост е и се управлява от Nord Stream AG, чийто мажоритарен акционер е руската държавна компания „Газпром“.

Германия внася 55% от своя газ от Русия и по-голямата част от него идва по „Северен поток 1“, а останалата част от наземни тръбопроводи. Берлин се съгласи и с изграждането на паралелен тръбопровод – „Северен поток 2“, но спря сертифицирането му дни преди Русия да нахлуе в Украйна (б.р. – на 22 февруари, когато Москва призна независимостта на самообявилите се Донецка народна република и Луганска народна република).

Хронология на събитията

През май „Газпром“ затвори газопровода „Ямал-Европа“, който минава през Беларус и Полша и доставя газ до Германия и други европейски държави. След това, в средата на юни, руската държавна компания намали доставките на газ през „Северен поток 1“ с три четвърти – от 170 млн. кубически метра газ на ден до приблизително 40 млн. кубически метра. В началото на юли Русия спря „Северен поток 1“ за 10 дни, заявявайки, че трябва да извърши поддръжка.

Сега, малко след като го отвори отново, „Газпром“ намали доставките до 20% от максималния капацитет – наполовина на доставянето преди това. Новината повиши цената на газа на едро в Европа с 10% за един ден. Спрямо същия период на миналата година обаче синьото гориво се търгува с 450% по-скъпо. 

Пазарът е толкова стегнат в момента, че всяко прекъсване на доставките води до по-големи скокове в цената на газа“, каза Карол Нахле, главен изпълнителен директор на анализаторите в Crystol Energy.

„Това може да доведе до забавяне на европейските икономики и да ускори пътя към рецесия“, допълни тя.

Работят ли санкциите?

Подпомогната от скока на енергийните цени, Русия е получила приблизително 400 млрд. евро (430 млрд. долара) през изминалата година от износ на петрол и газ за Европа.

ЕС казва, че последните му санкции могат да намалят количеството петрол, което купува от Русия, с 90%. За да влязат в сила и да се случи това обаче, ще минат няколко месеца. А дори и тогава Москва ще може да продава петрол на други места по света.

Държавите в Азия могат да купуват до един милион барела на ден повече суров петрол от Русия, отколкото вземат сега“, заяви Дейвид Файф, главен икономист в компанията за енергийни данни Argus Media.

„В резултат на всички санкции, обявени досега, Русия може да загуби между една трета и половината от общите си приходи от петрол, но не всички.“

Реакциите

„Газпром“ казва, че намалява доставките, защото трябва да затвори една от турбините за поддръжка, но малцина в Европа вярват в това. 

Германското правителство твърди, че няма технически причини руската компания да ограничи доставките. Върховният представител на ЕС по енергийната политика Кадри Симсон го нарече „политически мотивирано“. А президентът на Украйна Володимир Зеленски – „явна газова война, която Русия води срещу обединена Европа“.

Русия използва газа като оръжие все повече и повече. Опитва се да покаже, че все още е енергийна суперсила и може да отвърне на санкциите, които Европа й е наложила“, твърди Кейт Дуриан, сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст Energy Institute.

Алтернативните доставки

От избухването на войната в Украйна Германия се опитва да получи алтернативни доставки на газ от Норвегия и Нидерландия. „Освен това купува пет плаващи терминала, които да постави в пристанищата си, за да може да внася втечнен природен газ (LNG) от Катар и САЩ”, допълни Дуриан.

Това обаче ще включва изграждането на нови тръбопроводи от крайбрежието до останалата част на Германия, което ще отнеме няколко месеца.

Не можете да изградите зависимост от руския газ, както направи Германия, и бързо да промените източниците си на доставки“, смята Карол Нахле.

Италия и Испания се опитват да внасят повече газ от Алжир. Германия също увеличава използването на въглища и удължава живота на електроцентралите, които планираше да затвори – въпреки въздействието върху околната среда. „Всеки действа за себе си. Всеки предприема свои собствени стъпки за решаване на енергийния недостиг и прави свои собствени сделки“, обобщи Дуриан.

Как Европа намалява търсенето на газ?

ЕС изработи споразумение, в което държавите членки намаляват употребата на синьо гориво с 15%. Освен това много европейски граждани вече сами предприемат стъпки в тази насока.

В Германия хората купуват печки на дърва и инсталират слънчеви панели. Всеки предприема действия за намаляване на потреблението на газ. Така че не трябва да подценяваме колко сериозно хората приемат перспективата за недостиг на газ“, заяви Нахле.

Сметките за отопление и гориво скачат

Потребителите са изправени пред нарастващи сметки за енергия и гориво, тъй като санкциите срещу руската енергетика започват да оказват влияние. Цените на отоплението вероятно ще се повишат още повече, ако износът на руски газ за Европа бъде ограничен.

Показателен е примерът с Обединеното кралство, където сметките за енергия на домакинствата са държани под контрол чрез таван на цената на комуналните услуги. Въпреки това се повишиха със 700 до около 2000 паунда през април, когато ограничителният праг бе вдигнат, и се очаква да надхвърлят 3200 паунда при новото увеличение през есента. Цените на бензина и дизела на Острова също скочиха, което накара правителството да обяви намаляване на митата върху горивото, докато шофьорите се борят с рекордните цени.