Къде тренират пилотите

Поканени сме в обучителния център на Turkish Airlines, разположен в Истанбул, Турция. Всяка голяма авиокомпания разполага с такъв, като турските авиолинии имат центрове още в Обединеното Кралство и Канада. Посещението ни запознава в детайли с обстановката, в която се подготвят пилотите на турския превозвач, а нерядко и пилоти от други авиолинии. Към момента компанията, има 5 432 пилоти и над два пъти по-голям кабинен екипаж.

Нещо повече – Турските авиолинии се гордеят с най-голям брой жени пилоти. И ако през 1933 те разполагат с едва 5 самолета, то днешният им брой е 339, което ги нареждат сред световните лидери в бизнеса с пътнически полети.

Краткият ни досег с пилотирането на пътнически самолет е редовно упражнение за пилотите. Независимо от стажа им, след изкарването на необходимата квалификация, всеки един от тях преминава през тренинг на симулатор на съответния модел самолет. Това се случва на всеки шест месеца, два пъти с за по четири часа. Той може да бъде опреснителен или по повод откриването на нова дестинация. Разбираме, че ако обучението не се извърши по график, на пилота не му се разрешава да излети. Също така, освен физическите, се правят и редовни психо тестове, но нерядко те са изненадващи непосредствено преди полета.

Обучението в симулатора обхваща практически всякакви възможни ситуации – аварийни или не, които трябва да се разглеждат с особено внимание. По този начин, при евентуално възникване на действителен проблем на борда, екипажът ще е подготвен да реагира съобразно обстановката. 

Нещо повече – различните сценарии се разиграват съобразно тяхната вероятност на конкретните летища и маршрути. Така например ние упражнихме кацане в Истанбул, София и Бургас, със съответните метеорологични феномени, типични за тези градове.

Почти успешно „приземяваме“ Боинг 737-800 в Истанбул, с надежда за по-добро представяне следващия път. За щастие всички на борда на симулатора са доволни от преживяването.

Налага се обаче да отстъпим място на следващия редовно трениращ пилот, за да установим с изненада, че той е българин. Това, оказва се, не е рядкост за превозвача: българските пилоти се славят с изключителен професионализъм и умения.

Разбираме също, че освен тренировка за екипажа, в центъра се предлагат и курсове за преодоляване страха от летене. Те са с продължителност от три дни, като пътниците преминават през различни полетни сценарии в същия симулатор, в компанията на член на екипажа. Той им разказва подробно как протича един типичен полет и разсейва съмненията им.

С интерес преминаваме и през зоната, отделена на кабинния екипаж. Стюардите играят роля, не по-малко важна от пилотската. Макар често да ги свързваме с осигуряване на комфорта по време на полета (те ни предлагат храна и напитки), отговорността им е преди всичко да гарантират сигурността. В случай на аварийна ситуация именно те насочват обърканите пътници и ги инструктират.

При обучението им отново всеки важен момент от полета е тестван – аварийно кацане на суша или във вода, отваряне на врати, работа с кислородни маски, противопожарна техника, спасителни жилетки и други. А ако сте се замисляли да започнете кариера като стюард, ориентирайте се до ранните 30 – по-късно едва ли ще бъдете приети.

Тръгваме си от обучителния център заредени с емоции и значително по-спокойни за предстоящия полет на връщане към София. На излизане се срещаме с група деца, пациенти в близка болница. Детски групи нерядко разглеждат центъра. Посещението за тях е увлекателен начин да разнообразят болничния си престой и да се настроят положително. „Когато порасна, искам да стана пилот“, казва едно от тях. Тогава разбираме, че ако за нас преживяването е по-скоро интересна разходка, то за други то е оставило следа за цял живот.

Последната спирка от гостуването ни е мястото, в което се приготвят храната и напитките на борда.