Когато изкуството стане бизнес
Арт предприемачеството у нас се развива динамично, печелейки все повече финансова подкрепа и публика
Разпродадени концерти и представления на световни звезди в България, изкупени в първите часове билети за театрални представления, успешни културни събитийни формати и фестивали, турнета на български изпълнители в чужбина. Така изглежда културната сцена у нас, ако следим социалните медии или редовно използваме платформите за продажба на билети.
На какво се дължи бурното и положително развитие на културната среда - на осъзнаването на хората и на бизнеса за силата на изкуството, или публичната подкрепа и/или частна инициатива е двигателят? Със сигурност в основата на това е развитието на арт предприемачеството в България, за което, въпреки че не се говори като икономически феномен, е „локомотивът“ на културата.
Какво имаме като среда? Според данни на НСИ за 2022 г. в страната функционират 72 театъра, имало е 13 193 представления, посетени от 1,7 млн. зрители. Спрямо 2021 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 24.4% и 48.3%. Също по данни на НСИ за последното тримесечие на 2022 г. средните разходи на човек от домакинството за свободно време, културен отдих и образование се увеличават на 251 лв. (с 68.0%). Ако този ръст се дължи на по-доброто предлагане като количество и качество на арт продукции, то това е добра новина, както и повод да попитаме арт предприемачи къде и как изкуството и бизнесът се срещат.
Представяме опита и визията на две млади жени, които са едновременно и творци, и организатори и мениджъри на културни събития:
Гери Турийска:
Правим културата интересна за частните средства
Гери Турийска е автор на музика и текстове, създател на литературния формат „Пощенска кутия за приказки“. Гери и екипът ѝ менажират Летен Кинобар Царево, развиват издателство. Води курс в НБУ, в който студентите могат да научат как да създават съдържание за сцена, но и как да го менажират и да познават своите интелектуални права - Снимка: Диляна Флорентин
Г-жо Турийска, Вие се занимавате с изкуство, литература, но успехът на Вашите проекти изисква и бизнес умения. Как се учите на тях и как финансирате начинанията си?
На всички творци им се налага да разбират, доколкото е възможно, и от бизнес. Аз започнах като автор на текстове за песни и на статии. Постепенно натрупах опит и контакти, които ми помогнаха да се свържа с първите спонсори за формата „Пощенска кутия за приказки“. Така набавих първоначално средства за осъществяване на събитията. Печалбата дойде по-късно. В периода 2010-2014 г. всички средства, които „Пощенска кутия за приказки“ акумулираше, се изразходваха за нейното развитие. През това време работех и на заплата. Публичните ресурси са чудесна възможност, от която съм се възползвала в единични случаи. Радвам се, че има такива възможности, защото те са от голямо значение за творците.
Можем ли да говорим за арт предприемачество в България? Ако да, каква среда го подхранва?
Да, можем да говорим за арт предприемачество. Бизнесът все повече гледа на културата като вярното място за достигане до аудиторията, която го интересува. Инфлуенсърството започна от нашата сцена и „повлече крак“ за други формати. Това ме прави щастлива, защото доказахме, че културата е интересна територия за частните средства.
Какво е нужно, за да бъдеш успешен арт предприемач?
На първо място - добра идея. По възможност оригинална. Нужно е и добро познаване на социалните мрежи като основен канал за комуникация с публиката и потенциалните партньори. Вече няма как да си успешен, без да бъдеш активен в платформите.
Оттам нататък, според нуждите. Моят екип е от шестима души, всеки, от които има ясна функция. Все още ми се налага да участвам в целия процес по организацията, но смятам, че съм близо до момента, в който ще се нарека „творчески директор“.
Последните години има ръст на концерти, представления, нови формати и имена в сферата на изкуството, автори. На какво се дължи това?
Публичните средства помогнаха за разгръщането на бизнеса в сферата на изкуството. Все повече проекти разчитат на фондове за финансиране, както локално, така и на национално и на европейско ниво. Възможности има. Спечелихме доверието на публиката и все по-често успяваме да я привличаме. Вярвам, че в България имаме интересна, разнообразна и пълноценна културна сцена, която си заслужава да бъде подкрепяна.
Кои са Вашите „пазарни“ предимства?
„Пощенска кутия за приказки“ е бранд с доказана история, достатъчно дълголетен, за да се довери на собствената си логика. Основното ни предимство е, че успяхме да спечелим доверието на публиката, която е най-сложният ресурс за всеки арт предприемач. Стараем се да поддържаме интереса ѝ и да развиваме нови публики. Например, „Пощенска кутия за приказки“ е на турне в Европа в 8 държави.
Не трябва да забравяме, че, когато говорим за изкуство, „пазар“ не е дума, която обуславя конкретна територия. От друга страна, това е гостоприемен формат за реклама. Често работим съвместно по кампании с партньори от IT сектора, фармацевтиката, модата и алкохолните брандове.
Какво бихте препоръчали на един начинаещ арт предприемач?
Да си даде време. Началото не винаги е с фойерверки. Но си заслужава и усилията, и безсънните нощи. Общество, в което изкуството не присъства активно в ежедневието, е обречено на нищета. Арт предприемачите имат важна мисия в оформянето на самосъзнанието на обществото. Не трябва да го забравяме. Авторските права в България са слабо позната територия. Затова и се случва често да се нарушават. Можем да научим следващото поколение, което ще се занимава с арт предприемачество, да знае своите права и да се грижи за тях.
Лора Чекоратова:
Да мислим за по-комерсиално представяне на музиката
Лора Чекоратова е известна българска пианистка, която живее в Ню Йорк. Тя е преподавател в подготвителния клас на консерваторията Манес към университета “New School”. Артистичен директор на организацията „Салон на Виртуозите“ и съ-председател на Български концертни вечери в Ню Йорк. През 2018 г. основава фестивала за камерна музика “Неотъпкана пътека“ в Ковачевица – Снимка: Борислав Жуйков
Г-жо Чекоратова, успехът на Вашите проекти изисква и бизнес умения. Как се учите на тях и как и откъде черпите опит?
Аз имам чисто музикално образование, тогава на бизнес мисленето се гледаше несериозно. Но с времето хората търсят начини как да правят арт кариера, как да са не само професионалисти в артистичната си професия, но и да използват бизнес инструменти и възможности. В консерваторията, където преподавам, има специалност „Музикално предприемачество“ – включва всичко, което човек учи, когато създава малък бизнес. Всички тези неща аз съм ги научила на терен.
Вие как развивате кариерата си?
Взех решение да съм независим артист. За мен бе важно да намеря своя път, да създавам свои проекти и събития, свързани с интересите ми и с музиката, която ме вълнува, както и със създаване на мултидисциплинарни събития с различни хора на изкуството и стилове музика. Начинът, по който моята кариера се разви, не е типичен.
Първоначално интересът ми към българската музика и композитори даде насока на кариерата ми. Имахме много студенти от България в Ню Йорк и създадохме организация за български музиканти, която вече 20 г. включва много известни личности, имаме подкрепа на международно ниво, правим международни концерти.
Преподавам, но на хонорар, което ми дава свобода да пътувам. Концертирам много като камерен музикант и като солист. Имам и друга организация в Ню Йорк за млади музиканти – Салон на виртуозите. Не бива да забравяме и фестивала „Неотъпкана пътека“, който се развива дост добре.
Как се роди и разви "Неотъпкана пътека"?
Прекарвам много време в България и исках да създам фестивал - на малко място сред природата в планината да се събират 10-15 музиканти от цял свят и да работят активно. Още от началото започнахме да виждаме проблеми с инфраструктурата. В България има много читалища – те биха представлявали перфектна мрежа за разпространение на изкуство от високо ниво. Например, читалището в Ковачевица почти не се използваше, а то побира около 200 човека, перфектно е за класическа музика. Покривът течеше, бе изоставено, което ни се видя странно в село - туристическа дестинация. Взехме нещата в свои ръце и с частни средства възстановихме покрива. Оттогава всяка година правим нещо и за читалището. Осъзнахме, че няма ясен план за подкрепа, по който може да се работи. Дали този план ще включва частна или държавна подкрепа, просто няма такъв.
Планираме фестивала една година предварително, като правим все повече събития и проекти около него. Първата година започнахме благодарение на финансовата подкрепа на банкова институция и на доброволния труд на наши приятели. Надграждаме и правим проекти и към Национален фонд Култура, и с частна подкрепа от САЩ. Самите артисти са много ангажирани и обикновено също планират програмите си години напред.
Как финансирате проектите и фестивала?
В България системата е различна (европейска), в която държавата би трябвало да финансира голяма част от изкуството и културата. В САЩ има силно развито дарителство, не само за изкуството и културата, но в замяна на данъчни облекчения.
В България спонсорите се включват не толкова заради данъчни облекчения, а с цел реклама. А за да има реклама, събитието трябва да е комерсиално. Ние се справяме, тъй като сме сравнително малък и нов фестивал. Но ако съществувахме целогодишно, щяхме да сме в ситуацията на повечето български организации, т.е. щеше да ни е много трудно финансово.
Същевременно конкуренцията за печелене на проекти с национално финансиране е огромна. Системата следва да се премисли, макар че има добри аспекти. В САЩ също има силна конкуренция, но има система, която работи, и е по-лесно да се планира. Има огромни трудности за организаторите в България, а артистите искат да правят изкуство. Въпросът е да направим така, че да го правят тук, а не в друга държава, в която ще могат да им платят навреме.
Какво е нужно, за да бъдеш успешен арт предприемач?
Нужно е да имаш визия какво искаш да постигнеш и последващи стъпки, които да се преценят внимателно. Аз направих фондация в България, занимавам се с намирането на средствата, партньори, с разговори с най-различни хора от най-различни бизнеси. Винаги поемаш риск, когато организираш събитие, тъй като зависиш от много неща, които са извън твоя контрол, например - състоянието на икономиката, геополитика. Като цяло, когато работиш със спонсори, имаш огромна отговорност към тях, както и към участниците и зрителите.
Последните години има бум на нови формати и имена, на възможности за артистите в България. На какво се дължи това?
Когато човек прави ново, експериментално изкуство, е по-трудно да го превърне в комерсиално, т.е., то да прави пари като поп изкуството или рокендрол музиката. Но това не пречи на хора на изкуството, които се занимаваме с класическа музика, да мислим малко повече за комерсиално представяне на нашия продукт.
Това, което липсва не само в България, а навсякъде, е мисленето за представянето на нашия продукт. Т.е. билетите за концертите да са на достойна цена. Правим музика онлайн, това също да е срещу заплащане.
В България има създадени много нови организации и формати. По време на COVID кризата имаше много нови програми към Национален фонд Култура, т.е. бюджетът им беше доста по-голям, отколкото преди. Миналата година бюджетът отново беше свит. Но по-добре да има повече неща, от които неминуемо ще излезе и хубаво качество.
Как „продавате“ фестивала?
90% от рекламата, която правим, е благодарение на факта, че пускаме интересни видеа онлайн. Искаме да представим на публиката фестивала като уникално музикално преживяване. Мястото и музиката, която създаваме, е това, което привлича. Никога не сме имали проблем с привличането на публика, търсим и нови места, зали, където да представяме, за да могат още хора да дойдат, за да можем органично развиваме продукта. Има потенциал - читалищата са предпоставка за успех. Следващата стъпка е по тези места да има по една група активисти като нас, които да развиват културния живот.