Къде в Европа се наливат най-много пари в AI и къде се нарежда България?

Европа е изправена пред предизвикателства при внедряването на изкуствения интелект, включително регулаторни пречки и недостиг на квалифицирани специалисти. В рамките на NextGenerationEU (NGEU) блокът е заделил 4.4 млрд. евро за инициативи в областта на изкуствения интелект, а като лидери се очертават две южноевропейски държави.

Изкуственият интелект (AI) променя глобалния икономически пейзаж, като се превръща в основна сила в цифровата област и стимулира иновациите в различни сектори.

Според прогнозите на индустрията до 2030 г. AI ще допринесе за повече от 11 трилиона евро в световната икономика. Очаква се изкуственият интелект и роботиката съвместно да предизвикат създаването на около 60 милиона нови работни места в световен мащаб до 2025 г., което подчертава решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия растеж.

С целенасочено желание да се изравни със световните технологични лидери Европейският съюз засилва усилията си за интегриране и развитие на AI, като поставя специален акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и способности в своите държави членки.

Въпреки тези оптимистични прогнози обаче предизвикателствата остават.

Велина Лилянова, изследовател в Европейската парламентарна изследователска служба, подчерта бавното внедряване на AI в Европа в критични сектори като здравеопазването и публичната администрация.

Европа има слабост в това отношение“, твърди тя в неотдавнашното си проучване, озаглавено „Инвестиции в изкуствен интелект в националните планове за възстановяване и устойчивост“.

Предизвикателствата пред внедряването на AI

Лилянова посочва, че Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които възпрепятстват по-широкото навлизане на AI, включително регулаторни бариери, проблеми с доверието, недостиг на цифрови умения и ниски нива на цифровизация на компаниите.

Държавите членки трябва да се справят с тези бариери, за да улеснят широкото навлизане“, коментира тя, цитирана от Euronews, като подчерта необходимостта от регулаторни реформи, повишаване на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на компаниите.

Европейската комисия постави амбициозни цели за 2030 г.: стремежът е 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от компаниите в блока да внедрят технологии като изчисления в облак, изкуствен интелект и големи данни.

Как европейските държави инвестират в AI

Стратегиите за инвестиране в AI се различават значително в отделните държави членки на ЕС, като варират от пряко финансиране на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) до непряка подкрепа чрез цифровизация на бизнеса и обществените услуги, както подробно е описано от Лилянова.

В Националния план за възстановяване и устойчивост на Испания например специално се отпускат средства за укрепване на развитието на AI, като целта е страната да се позиционира като лидер в областта на научните постижения и иновациите в областта на изкуствения интелект. Планът се фокусира върху разработването на инструменти и приложения на AI на испански език за повишаване на производителността в частния сектор и ефективността в публичната администрация.

Стратегическата програма на Италия за AI (2022-2024 г.), съобразена с по-широката стратегия на ЕС, има за цел да превърне страната в световен център за изследвания и иновации в областта на изкуствения интелект чрез повишаване на уменията и привличане на водещи таланти в тази технологична сфера.

Дания използва силната си екосистема за НИРД и високия цифров интензитет сред МСП, за да подобри националната си цифрова стратегия, включвайки AI за подобряване на публичната администрация чрез реформи.

AI надпревара: Коя държава води по инвестиции в ЕС?

Съвместният изследователски център на Европейската комисия извърши изчерпателен анализ на финансирането, свързано с AI, в страните от ЕС.

Според проучването за 2023 г. инструментът на ЕС NGEU и неговият Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) представляват 70% от общите инвестиции в цифровата трансформация. От общо 116.8 млрд. евро, отпуснати по RRF за „Цифровото десетилетие“, 4.376 млрд. евро са предназначени за проекти в областта на изкуствения интелект.

Разбивката на националните инвестиции показва, че Италия е първенец, като планира 1.895 млрд. евро за проекти, свързани с AI. След нея се нарежда Испания с 1.2 млрд. евро. Заедно двете южноевропейски държави представляват 71% от общите инвестиции, разпределени за проекти, свързани с изкуствен интелект в рамките на отпуснатите по плановете за възстановяване целеви средства.

Средното за ЕС е малко над 162 млн. евро, а България е предвидила малко над 16 млн. евро. 

Европейските държави отделят средно близо 3% от своите средства за цифровизация за проекти, свързани с изкуствен интелект. България заедно с Швеция, Нидерландия и Австрия са в долната част на класацията, като отделят по-малко от 1% от бюджетите си за AI проекти.