Митовете за руската икономика

От началото на тази година почти всички анализатори направиха констатацията, че руската икономика се държи изключително солидно на фона на предприетите санкции, наложени от страна на  демократичната общност след руската агресия спрямо Украйна. В този хор се включи и МВФ, ревизирайки прогнозата си за ръста БВП на Русия за 2024 г. от 1,1% на 2,6%.

В интерес на истината, трябва да признаем, че вече цяло десетилетие Русия поддържа изключително ниски нива на държавния си дълг и може да се каже, че по този показател е на едно от челните места в света. Разбира се, през това десетилетие тя изглеждаше надежден партnьор за световната икономическа общност и чуждестранните капитали се стичаха обилно към най-голямата по територия страна. Даже и Путин изглеждаше като нормален политик през този период. Истината е, че през тези години Руската централна банка активно увеличаваше своите златни резерви и към днешна дата може да се каже, че комбинацията от намаляване на държавния дълг, плюс поведението на централната им банка, бе ясен  индикатор,  че те се готвят за война.

Първо, бих желал да разсея няколко мита, свързани с руската икономика, и по-точно за нивото на нейната устойчивост, разпространявани от смазаната машина на руската пропаганда в последно време.

По отношение на покупателната сила на руската рубла, тезата на пропагандистите бе, че едва ли не руската икономика е на едно от първите места в света по този показател. Това е твърде далеч от обективната истина, защото в Русия от дълго време има държавно определен максимален ценови лимит на стоките, включени в основната потребителска кошница. Точно поради тази причина този показател категорично не кореспондира с истината и не може да бъде коректно измерен.

Разбира се, че относително стабилната руска икономика в момента е функция на почти  цялото й преминаване към военен режим. Какво означава това? Страната увеличи разходите си за въоръжаване с една трета, което представлява близо 7% от брутния й продукт. В краткосрочен план този подход наистина води до икономически ръст, но в дългосрочен план последствията са разрушителни. Защо? Отговорът е повече от очеваден. Може ли да се каже каква е добавената стойност за икономиката от изстреляния снаряд?. Няма такава. Инвестирането във война не води до добавена стойност за икономиката. Твърде вероятно е тази година бюджетният дефицит на Русия да достигне 10%, точно поради липсата на добавена стойност при огромни военни разходи.

Говорейки за приходи в бюджета, няма как да пропусна да спомена и за „крепката“ руско-китайска дружба в момента. През 2023 г. търговският оборот между двете страни достигна 240 млрд. долара – исторически най-високото ниво. Руските магазини са заляти с китайски стоки. Ноторно известната руска автомобилна индустрия, която е синоним на ниско качество, е почти изцяло вече „Made in Chaina“, което доведе до нервна криза министър-председателя на страната по време на бизнес-експото в Нижни Новгород, когато той осъзна, че така наречената „Нова Волга“ си е изцяло китайски автомобил.

От началото на война заводите, които изцяло са ориентирани за производство на военна продукция, никнат като гъби. Заплатите в сектора надхвърлят близо два пъти тези в останалите сектори. Да, но както всяко  нещо, така  и тази тенденция има „тъмна страна“. През 2020 г. бе приета така наречената „Национална програма“ в размер на 400 млрд. долара за развитие на инфраструктурата и комуникациите. Целият ресурс по тази програма в момента е пренасочен към военната индустрия.

В началото на месец юни САЩ наложиха нови санкции, които практически заличиха възможността да функционират руските банки с представителства в Китай. Допреди новите санкции  малките банки, разположени предимно в районите на руско-китайската граница, бяха под радара и обслужваха руски компании чрез така наречените NRA сметки (сметки на нерезиденти). Това вече не е възможно. Също в забранителния списък  попадна и поделението в Шанхай на най-голямата държавно-експортна банка на Русия – VTB.

Големите китайски фирми, които работят с Русия, вече бяха ударени от санкционния режим. В момента се разработват регулаторни мерки, които ще обхванат и малките банки, плюс малките компании. Най-голямата руска частна банка – Alfa Bank, вече трети месец чака разрешението на официалните власти на Китай за отварянето на клонове в Шанхай и Пекин, но това е малко вероятно да стане. Китайците осъзнават отлично, че има реална опасност да загубят най-големия си търговски партньор, ако се опитват да заобикалят санкциите с различни трикове. Само да уточня, че стокооборота между Китай и САЩ надхвърля близо пет пъти този на Русия и Китай.

Безспорно затруднените разплащания ще затруднят стокооборота между Русия и Китай, което ще повиши и цената на вносните стоки. Това пък означава още по-висока инфлация, която и в момента е основният проблем на Руската централна банка. Лихвите по ипотечните кредити в Русия от дълго време са над 20%.  Логично е да се предположи, че това прави недостъпни недвижимите имоти за средния руснак.

Категорично, лебедовият период на руската икономика е към своя край. Нито една държава не може да издържи в дългосрочен план на такава глобална икономическа изолация. Въпросът е колко дълго ще издържат самите руснаци?

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.