Неизчезващото минало

Миналото е чужда държава, в която нещата се правят по различен начин... Това усещане оставя срещата със серията акварели на Гълъбин Христов, озаглавен „Изчезващо минало“. С него бе открит есенният сезон на галерия „Астри“ в София.

Промяна

Израснал край река Дунав, четвърт век по-късно художникът поглежда назад и вижда как вече нищо не е същото, магическата атмосфера на онова време, останала трайно в паметта, е отстъпила място на друга реалност, в която  дървените лодки са заменени с пластмасови, рибарите вече ги няма, а и рибата е на свършване. „Баща ми имаше няколко лодки и те бяха част от всекидневието ми...“ - с носталгия по отиващото си, Гълъбин Христов разравя пластовете на спомена и така „на един дъх“ създава 60-те изящни акварелни творби от серията с много лодки.

Техника

Акварелът носи усещане, различно от всичко друго, посочва Гълъбин Христов. При акварела има много случайност, но тази „случайност“ е предизвикана от художника, казвал неговият преподавател проф. Константин Денев. Ако художникът умее да я „контролира“, ще се получи  вълнуващо произведение. И наистина с изложбата „Изчезващо минало“ майсторът на четката прави своеобразно напомняне как времето лети и как отлита всичко, което е било, но нарисуваното остава.

Път

Гълъбин Христов е роден през 1978 г. в Лом. Завършва Факултета по изящни изкуства на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Бил е хоноруван преподавател към катедра „Скулптура“, сега е главен асистент в катедра „Рисуване“ на същия университет. Има редица самостоятелни изложби във Велико Търново, Бургас, Варна и София. Участва в престижни общи национални и международни изложби, пленери, симпозиуми по скулптура, конкурси и проекти. Той е многофункционален  автор в изобразителното изкуство – прави скулптури, живопис, акварели, рисунки, работи с най-различни материали, срез които камък и метал. С разнообразието от изразни средства опитва да улови мигове от „лентата“ на живота и на въображението.

Сила

„Пазарът на изобразително изкуство в България е слаб. Опашки за картини не е имало и едва ли ще има. Малко са хората, които инвестират в изкуство. Но когато човек е упорит и е добър в онова, което прави, отваря се пазар“, смята Гълъбин Христов. Не гледай напред в бъдещето, а живей тук и сега – е житейската му философия. Но спомените според него са важни, те ни помагат по-добре да усетим себе си и своята роля.

Изложбата „Изчезващо минало“  е емоционален огън, а не пепел от отминалото. Чрез нея художникът сякаш ни провокира и ние да се върнем назад към нашето „неизчезнало“. С тези акварели Гълъбин Христов добавя свой щрих към твърдението на Уилям Фокнър, че миналото никога не е мъртво, то дори не е минало.

Текстът е част от бр. 111 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.