Пластмасата – обичана и отричана

Пластмасата стана част от живота ни. Някои са категорични, че сегашният период от човешката история може да бъде наречен „Пластмасовата ера”. Този материал присъства във всяка сфера от нашето ежедневие, но рядко се замисляме за влиянието на пластмасата върху нашето здраве и цялата екосистема на Земята.

Наложила се е, тъй като е лека и удобна, евтина и напълно достъпна. Малък щрих от засилващата се употреба: В пластмасови чаши пием напитки, които купуваме в пластмасови бутилки, носим дрехи от изкуствени влакна като найлон и полиестер, пазаруваме в пластмасови торби, плащаме с пластмасови кредитни карти, децата играят с пластмасови играчки… Само да се огледаме и ще видим как пластмасата е навсякъде.

Беди

Това откритие на съвременната цивилизация носи и много беди. Повечето пластмаси не се разлагат, а се разпадат на все по-малки частици, които влизат в почвата, храната, водата и дори във въздуха. Пластмасовите опаковки, чашки, бутилки и всякакви предмети от нашия пластмасов бит стигат до реките, вливат се в моретата или направо се изхвърлят в океаните. Превръщат се в „пластмасова супа“, която се поглъща от морските обитатели вместо зоопланктон. Когато ползваме всички тези продукти за еднократна, а някои и за многократна употреба, не се питаме какво става с тях, когато ги изхвърлим на боклука. Дори и не искаме да знаем.

Открития

Няколко са „бащите“ на пластмасата. Приема се, че един от тях е английският металург и изобретател Александър Паркис, който през 60-те години на XIX век патентова първия термопласт - целулоид на базата на нитроцелулоза, обработена с различни разтворители.  Сред откривателите се нарежда и американският изобретател Джон Уесли Хаят, който през 1869 г. патентова целулоид – материа, подобен на пластмасата, направена от памучни влакна и камфор. Изобретението предизвиква сензация, новият материал бил сочен като спасител на слоновете и природата. През 1907 г. белгийският химик Лео Бакеланд патентова своето изобретение бакелит - първата изцяло синтетична пластмаса, за която се казвало, че е материал с хиляда приложения. Пластмасата навлиза постепенно, стига се до нейният бум и в днешни дни производството ѝ надхвърля навярно 80 млн. т годишно. Има над 10 000 вида пластмаса, основните съставки, от които се произвежда, са суров петрол и  въглища. Рециклирането е най-добрият метод за справяне със замърсяването с пластмаса. Но проблемът е, че са толкова много нейните разновидности. Така удобството се превръща в проблем, който все още се боим да го признаем. 

Ефективност

Производството на пластмаса е доста енергийно ефективно. Изисква се 20-40% по-малко ток да се направят пазарски торби от пластмаса, отколкото от хартия. И понеже са леки и заемат малко място, много по-евтино е и да ги транспортираш. Установено е, че един камион с пластмасови торби се равнява на седем камиона със същия брой хартиени чанти. Но е факт, че колкото по-развито е обществото, толкова повече пластмаса използва. И колкото повече пластмаса използва, толкова по-малко го е грижа какво става с пластмасовия отпадък, щом той не е директно пред погледа на консуматора.

Европейски мерки

Европейският съюз отдавна опитва да въведе мерки, но продължава да действа плахо. Сега отново има намерение пластмасовите опаковки за еднократна употреба за пресни плодове и зеленчуци, хотелски тоалетни принадлежности и заведения за бързо хранене в ресторантите скоро да бъдат забранени в ЕС. Колко скоро – ще видим. Новото законодателство има за цел да се справи с нарастващите количества отпадъци от опаковки в ЕС. Изчислено е, че в общността са генерирани 188,7 килограма отпадъци от опаковки на жител през 2021 г. И с всяка година количествата стремглаво растат.

Добрият пример

Когато преди 2-3 години в УниКредит започват инициативата за 100% премахване на пластмасовите изделия и опаковки в сградите на банката, служителите първоначално са в недоумение от строгите мерки срещу този материал. Проектът обаче е част ESG стратегията на групата и отказът от опаковки, чаши, бъркали и сламки от пластмаса е необратим. Заменят приборите от пластмаса с произведени от бамбук. Служителите може да си купят чай или кафе в собствена чаша, за което получават отстъпка от единичната цена за напитката. Насърчават всички да използват инсталираните в централите машини за филтрирана вода със стъклена бутилка, чаша или кана. Вместо пластмасовите изделия и опаковки в зоните за хранене и отдих се предлагат направени от биоразградими материали, включително от естествен полимер, произведен от възобновяем ресурс, макар някои от новите опаковки да изглеждат по същия начин като пластмасовите. Банката замени и пластмасовите карти с изработени от биоразградими материали. Вярват, че най-убедителното лидерство е чрез личния пример.

Отговорност

Често споменаваме колко е важно каква ще оставим на поколенията Земята след нас. Но продължаваме да живеем по старому, като се стремим да увеличим консумацията си. А тя винаги е свързана с големи още по-големи количества отпадък, в това число и много пластмаса. Предприемат се някакви действия, но те са като капка в океана. Ако обаче всеки осъзнае, че има личен принос за увеличаването или за намаляването на пластмасата, превърната в отпадък, може коренно да промени отношението си като потребител. Когато хората, организациите, институциите и държавите приемат, че пластмасата е ресурс, а не боклук, от който да се чудим как да се избавим, ще се намерят решения за рециклиране и за следващо кръгово използване на този материал. Ще се намерят и други работещи екологични подходи.

Повече не бива да затваряме очи за проблема: Крайно време е да създаваме и да се ангажираме с инициативи, които помагат да имаме по-зелен и по-чист  свят за нас и за всички след нас. И нека държавите и институциите не забравят, че тяхна е отговорността за правилата. Бизнесът и хората ще се научат да ги изпълняват.

Текстът е част от бр. 120 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.