Срамежливият „супербой“ Киър Стармър: Кой е следващият премиер на Великобритания?

Киър Стармър, адвокат по правата на човека от малък град в Южна Англия, е напът да стане министър-председател на Обединеното кралство. Неговата победа на 4 юли бе съкрушителна. Въпреки това Великобритания почти не го познава.

Стармър е политик само от девет години и откакто през 2020 г. бе коронясан за лидер на британските лейбъристи, изведе партията си от най-тежкото изборно поражение от почти век насам и я превърна в доминираща сила в британската политика.

Нещо повече, успехът му - точно когато западните съюзници флиртуват с популизма - го поставя моментално като един от най-изявените центристки лидери в света.

Малцина смятаха, че подобна трансформация на лейбъристите е възможна. Враговете му го наричат късмет: казват, че той се е възползвал от бедстващото положение на торите (което е така) и затова е победител по подразбиране. Истината е по-любопитна и впечатляваща, пише Politico.

На 61 години Стармър има дълга биография. Баща му е бил мълчалив, авторитарен производител на инструменти. (Стармър напомня за професията на баща си толкова често, че политическата класа, а понякога и избирателите, му се подиграват за това). Майка му е била медицинска сестра. Кръщават го на Киър Харди, първия лидер на Лейбъристката партия.

61-годишният Стамър често споменава скромното си начало като допирна точка с британските гласоподаватели и казва, че битката на майка му с тежко заболяване, продължила цял живот, му е вдъхнала дълбока благодарност към Националната здравна служба (NHS).

Той се справя отлично в училище. Свири на флейта и играе футбол, а братята и сестрите му го наричат „Супербой“.

Стармър е първият в семейството си, който посещава университет, като учи право в университета в Лийдс. След следдипломна квалификация в Оксфордския университет Стармър започва работа като адвокат през 1987 г., като поема дела с висок обществен интерес, включително срещу Shell, McDonald's и закриването на мини от бившия консервативен министър-председател Маргарет Тачър.

Стармър работи и като съветник по правата на човека по време на историческото споразумение от Разпети петък в Северна Ирландия, подписано от бившия министър-председател от Лейбъристката партия Тони Блеър.

През 2008 г., година след като се жени за съпругата си Виктория, Стармър оглавява Кралската прокуратура на Обединеното кралство.

През 2014 г. Стармър е посветен в рицарско звание за заслугите си в областта на наказателното правосъдие, а през следващата година е избран за депутат в парламента, като заема длъжностите министър на имиграцията и министър по въпросите на Брекзит от страна на опозицията.

През 2020 г. той е назначен за лидер на лейбъристите и инициира основна промяна в партията след оставката на Джереми Корбин, който доведе фракцията до рекордна загуба на изборите през 2019 г.

Интересно е, че Стармър се кандидатира за лидер на партията с крайно лява платформа, като даде 10 обещания, за да се хареса на предшественика си и неговите привърженици. След като пое властта, се отказа от всички, с изключение на последното - да осигури ефективна опозиция. Корбиновците и антисемитите бяха изчистени от партията.

Обяснението на Стармър за резкия завой е, че COVID-19, войната в Украйна и състоянието на публичните финанси му забраняват да продължи с първоначалната си платформа. Истината е, че той искаше да спечели общи избори, а в една конституционна монархия няма социалистически път към това.

Загубихме пътя си до 2019 г. като партия, загубихме пътя си, загубихме ориентирите си“, казва Стармър през януари пред CNBC.

„Котката е мъртва“

Гласът му е тих и равен, маниерът му е сдържан, почти срамежлив. Стармът е много различен от предшествениците си. Журналистът Том Болдуин, който написа „Keir Starmer: The Biography“, го сравнява с Тони Блеър през начина, по който един баща би реагирал при смъртта на семейната котка.

„Киър ще дойде от градината и ще каже: „Котката е мъртва“, и няма да иска да говори за това. Докато Тони Блеър ще каже: „Това беше най-великата котка, която сме имали! Не беше ли чудесна и не трябва ли да говорим повече за нея?“. Те имат много различни стилове, но в края на краищата … котката е мъртва“.

Стармър не харесва митингите - той е твърде предпазлив, твърде срамежлив, а единственият път, когато отива на митинг, се оказва грешка. На партийната конференция на лейбъристите през 2023 г. един мъж замери Стармър на сцената и беше изведен от охраната, крещейки.

Обикновено той се справя по-добре с протестиращите: той влиза в ролята на техен родител (мемовете на Стармър като кръшкащ, но справедлив баща са навсякъде). Когато през 2021 г. един собственик го изхвърли от бар в Бат, крещейки гневно за пандемичните ограничения, Стармър спокойно му върна очилата и си тръгна.

За бизнеса, за реформите, за ЕС

В предизборната си кампания през 2024 г. Стармър говори за „десетилетие на национално обновление“ за страната след онова, което лейбъристите определят като години на съкращаване на разходите и понижаване на жизнения стандарт при управлението на торите.

В предизборния манифест на партията, публикуван миналия месец, Стармър очерта мерки за разходи за създаване на нова публична енергийна компания, намаляване на времето за чакане в Националната здравна служба, изграждане на нови жилища и ренационализация на железопътните услуги.

Но той също така се позиционира като твърдо подкрепящ бизнеса, продължавайки дългогодишната си очарователна офанзива към традиционно десните избиратели с планове за „създаване на богатство“ и Национален фонд за богатство.

„Икономическият растеж и социалната справедливост трябва да вървят ръка за ръка“, заяви Стармър по време на представянето на манифеста.

Лейбъристите очертаха пет дългосрочни цели, ако дойдат на власт:

• да стимулират икономическия растеж,
• да инвестират в зелена енергия,
• да ремонтират Националната здравна служба,
• да създадат по-безопасни улици и
• да осигурят „възможности“ чрез нова програма за умения.

За да подпомогне постигането на тези цели, Стармър планира радикално раздвижване на правителствените министерства, съобщиха за FT представители на лейбъристите.

Стармър, който гласува за кампанията за оставане, а не за напускане на ЕС на референдума за ЕС във Великобритания през 2016 г., също така обеща да подобри „проваленото“ споразумение между Великобритания и ЕС, включително в области като търговията, научните изследвания и сигурността. Въпреки това той настоява, че няма основание Великобритания да се присъедини отново към блока.

Проблем с обществения имидж?

Въпреки програмата си за промяна, Стармър е възприеман от мнозина като фигура на естаблишмънта, на която липсва харизмата на други политици. Проучване на YouGov от началото на тази година го нарежда след Найджъл Фараж от Реформаторския блок по отношение на обществената популярност, а рейтингът му спада още повече сред по-младите избиратели.

Критиците поставят под съмнение и основните ценности на Стармър - например оставането му в ръководния екип на Корбин, дори когато лидерът на партията бе изправен пред обвинения в антисемитизъм. По-късно Стармър отстрани Корбин от партията. Други го обвиняват, че е предал левицата, като е ухажвал бизнес лидери и се е отказал от обещания като премахването на университетските такси.

След няколко неспокойни години за британската политика – с трима различни консервативни премиери само през 2022 г. – поддръжниците на Стармър го защитават като неутрална фигура на стабилност след период на значителни политически сътресения.