Технологичният напредък и AI дават възможност за по-точни диагнози и ефективни терапии

Какви са водещите глобални тенденции в здравния сектор днес и успява ли България да ги следва адекватно?

Глобалните тенденции в здравния сектор са фокусирани върху дигитализацията, персонализираната медицина и устойчивостта. Пандемията от COVID-19 ускори приемането на дистанционното медицинско обслужване и развитието на електронното здравеопазване. Напредъкът в технологиите и изкуствения интелект дават възможност за по-точни диагнози и ефективни терапии, насочени към конкретните генетични профили на пациентите. В същото време устойчивото здравеопазване се стреми към намаляване на въглеродния отпечатък и повишаване на ефикасността на ресурсите.

Въпреки че България предприема стъпки към интеграцията на тези тенденции, като внедряването на електронни здравни регистри и дистанционни консултации, страната все още се сблъсква с предизвикателства, свързани с ограничени ресурси и инфраструктурни ограничения. Ефективното следване на глобалните тенденции изисква значителни инвестиции в технологии и обучение, както и създаването на регулаторна рамка, която да подпомага иновациите.

Какво в българската здравна екосистема пречи за по-доброто внедряване на новите терапии и персонализираната медицина?

Българската здравна екосистема се сблъсква с редица пречки, които затрудняват внедряването на новите терапии и персонализираната медицина. Ограниченото финансиране води до недостиг на съвременна медицинска инфраструктура и технологии, като по този начин ограничава достъпа до иновативно лечение. Липсата на интеграция на информационните системи в здравеопазването затруднява обмена на медицинска информация и създава предизвикателства пред персонализираното лечение, което изисква комплексен анализ на големи обеми данни.

За подобрение на ситуацията са необходими както увеличаване на бюджетите за здравеопазване, така и инвестиции в обучение на специалистите и модернизация на здравната инфраструктура.

А що се отнася до ранно откриване, прецизна диагностика и съвременно лечение, бихте ли обяснили каква е ролята на електронното здравеопазване и как помага то?

Електронното здравеопазване има ключова роля в подобряването на здравната грижа чрез улесняване на ранното откриване, прецизна диагностика и съвременно лечение. Чрез дигитализацията на медицинските записи и използването на информационни технологии електронното здравеопазване позволява бърз достъп до пациентски данни, което улеснява комуникацията между различни специалисти и ускорява вземането на решения за лечение. Внедряването на интелигентни системи за анализ на данни може да доведе до по-ранно откриване на заболявания и по-точни диагнози, като по този начин подобри резултатите за пациентите.

Въпреки че България прави стъпки към развитието на електронното здравеопазване, за постигането на пълния му потенциал са необходими допълнителни усилия в областта на инфраструктурата и нормативната уредба.

Дигитализацията застига и най-консервативните сектори на икономиката. Каква е степента ѝ на проникване в българското здравеопазване като цяло и има ли все пак положителни примери?

Дигитализацията променя лицето на здравеопазването по света, като улеснява достъпа до медицинска информация, оптимизира лечебните процеси и подобрява взаимодействието между пациенти и медицински специалисти.

В България, въпреки наличието на значителен потенциал за развитие, дигитализацията в здравеопазването се сблъсква с предизвикателства като ограничено финансиране, липса на съвременна инфраструктура и нужда от повече обучение за медицинския персонал в областта на IT.

Въпреки това има положителни примери, като въвеждането на електронните рецепти и здравни записи, които показват възможностите за подобрение на ефективността и качеството на здравеопазването.

За да се ускори този процес, е необходима активна подкрепа от страна на държавата и частния сектор, както и ангажираност за постигане на широко приемане на дигиталните технологии сред населението.

Какви умни инвестиции може да направи държавата сега, за да подобри чувствително здравната система и качеството на услугите за хората?

За да подобри здравната система и качеството на услугите, България може да направи редица умни инвестиции. Това включва разширяване на инфраструктурата за електронно здравеопазване, което ще улесни достъпа до медицински услуги и подобряване на координацията на пациентската грижа.

Инвестирането в обучение и развитие на медицинския персонал е също така критично за осигуряване на качествено лечение и използване на новите технологии.

Съществено е и финансирането на национални програми за превенция и скрининг на редица сериозни заболявания, тъй като към момента такива или не съществуват или ако съществуват – те не са ефективни.

Стратегическото инвестиране в тези области би могло значително да повиши ефективността и достъпността на здравеопазването в България.

Представлявате японската фармацевтична компания Astellas – какъв опит може да почерпи България от Япония по отношение на здравната система?

България може да почерпи много от опита на Япония в областта на здравеопазването, особено по отношение на дългосрочното планиране и инвестиции в научни изследвания и развитие, както и фокуса върху превенцията и управлението на хронични заболявания.

Япония се отличава с един от най-високите стандарти на здравна грижа в света, подкрепен от силна система за обществено здравеопазване, иновации и акцент на превенцията.

Уроците, които могат да бъдат извлечени, включват значението на инвестициите в здравната инфраструктура и технологии, разработването на ефективни системи за мониторинг на здравето на населението и подкрепата за стареенето на населението.

Такива подходи биха могли да помогнат на България да подобри своята здравна система, като същевременно адресира специфични национални предизвикателства.

Каква е ролята на изкуствения интелект в здравеопазването – за какво се използва той днес в медицината, фармацията?

Изкуственият интелект играе все по-важна роля в здравеопазването, като предоставя възможности за по-добро разбиране на болестите, персонализиране на лечението и оптимизиране на управлението на здравни ресурси. Използва се за анализ на медицински изображения, предсказване на заболявания, разработване на персонализирани терапии и мониторинг на пациентското здраве в реално време.

В България въвеждането на изкуствения интелект в медицинската практика може да допринесе за подобряване на качеството на диагностицирането и лечението, както и за повишаване на ефективността на здравната система. За успешната му интеграция е необходимо да се обмисли регулаторната рамка, обучението на специалистите и, разбира се, етичните аспекти, свързани с неговото използване.

А каква ще бъде ролята на човешкия фактор в бъдещото здравеопазване?

Въпреки възхода на технологиите и автоматизацията, човешкият фактор остава незаменим в здравеопазването. Взаимодействието между лекар и пациент е основополагащо за диагностиката и лечението, като човешката емпатия и разбиране играят ключова роля в лечебния процес. Развитието на междуличностни умения и емпатията ще продължи да бъде важен аспект от медицинското образование и практика, подчертавайки стойността на човешкия елемент в грижата за пациентите.

Мисля, че в бъдеще технологиите като изкуствения интелект ще допълват, а не заменят медицинските специалисти, като подобряват точността на диагнозите и ефективността на лечението.

Как ще повлияе по-масовото внедряване на AI върху пазара на труда в сектора? Например, кои професии и специалности ще бъдат най-силно засегнати и как?

Масовото внедряване на изкуствен интелект в здравеопазването предполага значителни промени в пазара на труда в сектора. Автоматизацията на рутинни задачи може да освободи медицинския персонал за по-сложни и междуличностни функции, повишавайки общата ефективност и качество на пациентската грижа.

Но също така това може да доведе до нужда от преквалификация за някои професии в сектора. Специалистите в здравеопазването ще трябва да развият нови умения, свързани с използването и управлението на технологични инструменти и данни.

Професии, които се фокусират върху анализ на данни, медицинска информатика и цифрова етика, вероятно ще станат все по-търсени, докато традиционни роли могат да се променят или еволюират.

Как оценявате здравната култура на българите? Подобри ли се тя през последните години и под влиянието на какви фактори?

Здравната култура в България се подобрява, като все повече хора придобиват осведоменост относно важността на здравословния начин на живот, превенцията и ранната диагностика на заболяванията.

Тази тенденция е подпомогната от улеснения достъп до медицинска информация през интернет и социалните мрежи, както и от увеличаващото се разпространение на здравни програми и кампании.

Въпреки това съществуват и предизвикателства, свързани с неравенството в достъпа до висококачествени здравни услуги, поради тяхното неравномерно разпределение в страната. Разбира се, не бива да пренебрегваме тежестта на недоверието в здравната система, което в България е пословично. Много трудно ще преборим митовете, но е важно да не се отказваме. Вярвам, че това ще се промени, защото забелязвам едно по-осъзнато младо поколение.

Какви са големите надежди за пробиви в медицината и фармацията до края на десетилетието?

Големите надежди за пробиви в медицината и фармацията до края на десетилетието включват развитието на иновативни лекарства за лечение на хронични и рядко срещани заболявания, напредък в генната и клетъчна терапия и по-широкото прилагане на персонализираната медицина.

Тези иновации обещават да подобрят значително качеството на живот и да удължат продължителността на живота на пациентите.