1/4 от фирмите с просрочени вземания се страхуват от фалит
За гражданите сметките за ток са приоритетни, но като цяло са склонни да не дават приоритет на битовите сметки
Почти една четвърт (24%) от българските фирми с просрочени вземания се опасяват, че ще фалират. Това е с цели 7 пр. пункта над средното в Източна Европа (17%). Иначе най-честите последици от забавените плащания към българските фирми са намаляване на печалбите им и по-високи разходи за лихви, както и загуба на ликвидност. Това коментира Добрин Миревски, директор „Бизнес развитие” на компанията за събирания на вземания „ЕОС Матрикс”, предаде репортер на Economic.bg.
„Всяка четвърта компания възприема забавените плащания като реална заплаха за съществуването на бизнеса, т.е. всяка четвърта компания се страхува, че може да фалира поради това, че нейните клиенти не ѝ плащат фактурите, които е издала към тях”, каза Миревски и добави: „Горе-долу на същото ниво е ефектът, че заради забавените плащания фирмите не създават нови работни места. При всяка пета компания ефектът от неплащането навреме от някои техни клиенти води до увеличаване на цените към останалите клиенти”.
Макар гражданите спрямо предходните две години да влошават дисциплината си на плащане, бизнесът просрочва повече изплащането на своите дългове. Тази междуфирмена задлъжнялост води до ефект на доминото, при който забавянето на плащане към една компания я прави неплатежоспособна към нейните партньори и накрая някоя фирма по веригата фалира. От „ЕОС” коментират, че обикновено компаниите се обръщат към тях много късно, когато е станало съвсем трудно длъжникът да бъде убеден да се разплати. Причините компаниите късно да се обръщат към колекторските фирми са две основни – от една страна, страх да не разсърдят своите бизнес партньори, а от друга, надежда, че рано или късно техните длъжници ще се разплатят с тях.
Обикновените потребители обаче също са развалили своята дисциплина за плащане. Докато през 2015 и 2016 г. просрочените плащания от тяхна страна са били по 22%, то тази година те са се увеличили на 24%. Това коментира Светла Петрова, търговски мениджър в „ЕОС”. „Това, което наблюдавахме през изминалата година, традиционно възложители към Асоциацията на колекторските агенции са банките, телеком компаниите и небанковите институции, за отпускане на бързи кредити”, обясни тя.
Тя добави, че с изключение на сметките за ток, гражданите са склонни да забавят плащането на битовите си сметки. Причината е, че токът може да бъде спрян най-лесно на нередовните платци. Най-приоритетни за плащане са ни ипотеките, сметката за ток и вноските към банките.