Въглищната държава на ЕС изпитва недостиг на въглища

Полша има най-големия сектор за добив на въглища в Европейския съюз, но сега страната е изправена пред недостиг, разказва Politico. Това се дължи на решението на правителството да забрани вноса на руски въглища от април; забраната за внос на ЕС влезе в сила този месец. Преди войната Русия доставяше между 7 и 8 милиона тона всяка година – приблизително три четвърти от вноса на въглища в Полша.

Повечето от горивото, добивано в Полша, се използва за производство на електроенергия. Около една трета от домовете в страната се отопляват с него, а хората са склонни да използват вносни въглища с по-високо качество.

Сега те прекарват дни на опашка в мини в цялата страна с надеждата да купят суровината.

40-годишният Тадеуш Бжезицки прекара седмица на опашка във въглищната мина "Богданка" в източна Полша, преди да купи успешно 9 тона.

Заслужаваше си“, каза парамедикът от близкия град Хелм. „Мината продава въглища на 1350 злоти (290 евро) на тон, а най-евтините въглища, които намерих в моя град, бяха 2900 злоти. Имам нужда от 7 – 8 тона въглища за зимата и разликата в цената просто не мога да си позволя.“

Огромните опашки се превърнаха в голяма новина в Полша, причинявайки политически проблеми на правителството. От тази седмица мините спират директните продажби, за да обезсърчат реденето на хората.

„Ще обслужваме всеки, който остане на опашката, но от вторник приемаме само писмени поръчки и даваме на купувачите дата да се появят и да вземат въглищата си“, каза Дорота Чома, говорител на „Богданка“.

PGG, полският държавен въгледобивен конгломерат, преминава към онлайн продажби от вторник, като горивото се доставя от търговски партньори до домовете на клиентите.

Паническото купуване е реакция на растящите цени на енергията и на притесненията, че полските клиенти на дребно няма да могат да купуват въглища въпреки големите запаси в страната.

Вътрешното производство не може да се увеличи достатъчно бързо, за да компенсира разликата, предупредиха полски миньори през юли. Вносът от страни като Южна Африка или Колумбия се увеличава, но това също създава предизвикателства, тъй като въглищата, доставени по море, трябва да бъдат транспортирани из цялата страна.

Друг проблем е, че въглищата, ако се транспортират на дълги морски разстояния, са склонни да се разпадат, губейки качествата, които ги правят подходящи за изгаряне в домашни условия.

Агата Бжезинска, която живее в село близо до Вроцлав в западна Полша, очаква, че закупуването на нужното ѝ гориво, дори за мека зима, ще ѝ струва до 10 000 злоти – три пъти повече от миналата година.

Правителството наскоро прие закон, предоставящ на всяко домакинство, използващо въглища като основен източник на отопление, еднократна помощ от 3000 злоти – достатъчно за закупуване на около 1 тон – като част от по-широка правителствена енергийна програма за домакинства на стойност 10 милиарда злоти.

За хората, разчитащи на твърдото гориво, субсидията е полезна, но не е достатъчна, за да изкарат отоплителния сезон без финансови затруднения.

Един тон може би ви изкарва един месец“, каза Бжежински, която кандидатства за държавните пари. Тя добави, че дори и бюджетът на домакинството ѝ да е доста добър ще трябва да намали термостата, за да спести.

Това може да не е опция тази зима за около 600 000 домакинства, отопляващи се с въглища, страдащи от енергийна бедност, каза Якуб Соколовски от Института за структурни изследвания.

„Ситуацията им ще се влоши значително“, каза Соколовски. „Разполагаемият им доход ще спадне, няма да имат пари за други основни разходи и ще спрат да отопляват домовете си нормално.“