Защитата на българските традиционни храни в ЕС подкрепя местния бизнес

В последните години на социализма тогавашната власт се опитвала да закърпи разпадащата се планова икономика и една от мерките била да се позволи на хората да развиват предприемаческа дейност. С постановление 35 на Министерския съвет от 5 юни 1987 г. се e приел Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги. В началото на 1989 г. пък излязъл знаменитият Указ 56, който насърчaвал стопанската дейност. Идеята била да се реформира социалистическата икономика, като се включи частната инициатива.

В повечето случаи опитите за реална пазарна икономика били бутафорни. Но пък в тези бурни времена били създадени и фирми, които не само оцелели, но и просперирали след краха на социализма.

Една от тези фирми е на Румяна Добрева, „Боби“ ООД, която и днес е на пазара и дори е сред основните производители на колбаси в региона на Горна Оряховица – една от трите фирми, притежаваща правото да ползва етикет със Защитено географско указание „Горнооряховски суджук“.

В подкрепа на местните производители

Чрез защитата на географските указания освен че се стимулира развитието на икономиката в съответния регион, се връщат и едни стари позабравени традиции“, казва Румяна Добрева пред Economic.bg.

В Европейския съюз има разработена цялостна политика на качеството, която включва защитени наименования за произход, защитени географски указания, където са храни с традиционно специфичен характер, и т. нар. незадължителни термини за качество (планински продукт и продукт на островно земеделие). Основната цел на тази политика е да изтъкне специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да ги отличи от останалите продукти в магазините чрез означаването им със съответните утвърдени символи на ЕС.

България се нареди на второ място по регистрирани храни с традиционно специфичен характер в Европейския съюз, след като вчера бе официално вписан и „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в регистъра по схемите за качество на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Тази регистрация дава право да се обозначи със специален европейски знак опаковката на продукта. Това е седмата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.

Инициативата за регистрация на наименованието е на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, което подаде заявление в Министерство на земеделието през 2020 г.

По-важната регистрация за местните производители обаче е защитата на географските указания, смята Добрева. Тъй като тя дава правото въпросният продукт да се произвежда само и единствено в конкретния регион.

Хората свързват нашия малък град с това. Освен че Горна Оряховица е железничарски град и в него се намира втората по големина жп гара в Северна България. Летището затвориха – само суджука ни остана, затова решихме, че трябва да защитим този регион“, разказва Румяна.

Тя припомня, че именно в Горна Оряховица за първи път започва да се произвежда този продукт. Още от времето на т.нар. "Цър пазар" – пазар за едър рогат добитък. На него са се събирали търговци от цяла България и са търгували с животни.

Лятно време всички животни са били на пасища, но зимата няма къде да лагеруват и част от тях са били изколвани. Това месо, за да може да се съхрани, са измислили да го изсушават, като една част от него са го изсушавали на цели парчета. И така започнало производството на суджука, за който до този момент хората не са чували".

Защитени храни

Заедно с ХТСХ „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в Европейския регистър на ХТСХ и в Европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ) вписаните национални продукти вече са 10.

Само две са така важните защитени, според бизнеса, географски указания – „Горнооряховски суджук“ и „Българско розово масло“. Според информацията в сайта на Европейския регистър розовото масло може да се произвежда в Брезово, Калояново, Карлово, Сопот, Стамболийски, Съединение, Хисаря, Братя Даскалови, Гурково, Казанлък, Мъглиш, Николаево, Павел баня, Стара Загора, Белово, Братцигово, Панагюрище, Пещера, Стрелча, Ихтиман, Копривщица и Мирково.

Българските храни с традиционно специфичен характер, които могат на територията на цялата страна да се произвеждат и са регистрирани в ЕС, са „Филе Елена”, „Луканка Панагюрска”, „Роле Трапезица”, „Кайсерован врат Тракия”, „Пастърма говежда”, „Луканка Троянска“/„Троянска луканка“.

С етикет „Защитено наименование за произход“ пък е „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“.

Освен храни, България е успяла да защити и свои вина, както и други спиртни напитки.

По отношение на произхода на киселото мляко и бялото саламурено сирене, за които от години има спор, става ясно от информация на сайта на Европейския регистър, че България, в лицето на Министерството на земеделието – през 2021 г. е подала документи в категорията Защита на наименование за произход и на двата продукта. На този етап обаче документите са само входирани и се чака последващо одобрение или отказ.

Интерес от чужбина

Със защитата на българските храни в Европейския съюз не само че се подпомага бизнеса, който се развива в България, но се дава и възможност за популяризиране на продуктите в чужбина.

Имаме огромен интерес и постоянни запитвания от чужбина. Не знам дали са българи, които живеят там, но е факт. За износ още е трудно да се говори, защото ние сме малка фабрика с 35 служители“, разказва Румяна Добрева.