Зимата идва, или няколко любопитни поверия за днешния ден

Поверието гласи, че на днешния ден – Еньовден, слънцето грее с особена топлина и светлина, а годината започва да клони към зима. С този стар езически празник древните всъщност са отбелязвали лятното слънцестоене. Преди да поеме дългия си зимен път, слънцето спира да си почине, разсъждавали те. На Еньовден то изгрява много рано, за да може да се прости със света, който няма да види до догодина. 

Нощта срещу празника също е заредена със силна магическа сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. Затова и на Еньовден рано сутрин моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. 

От набраните билки се увива венец, в който се вплитат не 77, не 78, а точно 77.5 лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки – колкото са и болестите по човека. През венеца се провират всички, за да са здрави през годината. Той се пази чак до следващата, а през това време помага на заболелите да се излекуват. 

Еньовчето е символът на този празник. Вярва се, че на Еньовден с него могат да се излекуват всякакви болести. Отварата му засилва плодовитостта на добитъка и действа магически целебно на бездетните. 

Магическа сила придобиват и водите в реките и кладенците, защото слънцето се е окъпало в тях.  Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в „жива вода“ играещо и трептящо слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.

В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. 

Преданията по тукашните земи гласят още, че тази нощ е населена със самодиви и митични създания. А магьосници обикалят чуждите ниви и стада, за да привлекат плодородието в своята нива, хамбар или кошара. Бродницата, наречена „мамница“, отивала в потайна доба в добра нива, изтръгвала най-добрите класове и ги отнасяла със себе си или прекосявала пътя на най-дойните стада. Ако някой успеел със скверни тайнства да забогатее като примами чуждото, неизбежно заплащал за злината си.

В Южна България е разпространен обичаят „Еньова буля“. В навечерието на празника всяка девойка пуска китка в „мълчана вода“, покрива я с престилка и я оставя да пренощува до розов храст. Еньовата буля е невръстно момиченце, което гадае и нарича, докато вади китките. Правят се предсказания не само за женитба, но и за плодородие, здраве, богатство.

Тъй като денят е свързан с лечебните растения, той се счита за празник на билкарите и фармацевтите. 

Днес имен ден празнуват всички с имена Даяна, Дилян, Дияна, Енчо, Еньо, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Калоян, Яни, Яне, Яна, Янка, Яница, Янита, Янчо и всички с имена на билки.