Златните резерви на пазара на труда

Вече няма идеален кандидат за работа, нито неустоимо работодателско предложение. При повече обяви за работа, отколкото подходящи кандидати, въпросът пред бизнеса е „къде се разминаваме“?

Кризата е за кадри с традиционно висше образование – учители, инженери, специалисти в сферата на услугите, медицината и индустрията, с високи лични и дигитални компетенции, със силен самоконтрол и трудова дисциплина. Тя изисква свеж поглед върху скритите или недоразвити таланти и потенциал.

Бизнесът заявява нужди от 262 000 кадри през следващите 12 месеца (9,3% от заетата в момента работна сила, по данни на Агенцията по заетостта) и е време да се огледа за „своите хора“ извън обичайния си радар. А той се разширява отвъд младежката заетост - до насоченото търсене на зрели професионалисти (хора над 50-годишна възраст), които може лесно да изпаднат от пазара на труда, ако не са подкрепени. Големите компании, предимно международни, инвестират също и в устойчива заетост при гъвкави условия на амбициозни родители с малки деца. Чужденците все още заемат повече високи и средни позиции и имат висока добавена стойност за икономиката. И в трите групи българският бизнес ще открие по нещо от традиционното, новото и стабилното, от което се нуждае.

Как българският бизнес се ориентира в новия хоризонт на работна сила, споделят Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, както и експертите Силвия Трифонова и Бисер Кунчев:

Смилен Вълов: Професиите на настоящето са тези на бъдещето

Смилен Вълов е изпълнителен директор на Агенцията по заетостта (АЗ). Работи в системата на заетостта от 2005 г. – Снимка АЗ

Г-н Вълов, как се променя начинът, по който търсещите работа и бизнесът срещат интересите си?

Ефективността на пазара на труда се измерва чрез усвоеността на свободните работни позиции и устроените търсещи работа. В тази връзка доближаването на гледните точки на бизнеса и работната сила е наложително.

Проучването на потребностите от работна сила показа, че през 2024 г. всеки четвърти работодател посочва личностната и социалната, езиковата, предприемаческата и цифровата компетентности сред най-важните. АЗ предоставя възможност за обучения с ваучери за професионална квалификация по ключови (например, езикови умения) и дигитални умения. Те са безплатни за безработни и заети хора в присъствена или в онлайн форма. Записването става чрез сайта на агенцията. В Бюрата по труда има и други възможности за обучения.

България  държи ниска безработица. Кои бизнес сектори са най-уязвими и кои се справят с намирането на кадри?

Да, нивото на регистрираната безработица в страната е сравнително ниско, като заслуга имат бюрата по труда. Всеки може да се запише в тях лично, чрез единния портал за електронни услуги, а предстои и дигитализация.

Равнището на безработицата през септември 2024 г. се е понижило до 5.2%, а над 14 000 безработни са започнали работа. Тази добра моментна картина е на фона на намаляване на населението в трудоспособна възраст, навлизането на цифровите технологии, изкуствен интелект и др. Има и междурегионални различия и структурни несъответствия в търсенето и предлагането на труд, както и предпазливост да се създават нови и по-качествени работни места. Затова АЗ работи за поддържането на достатъчен резерв от работна сила с нужния набор от умения.

Кои са професиите на настоящето и на бъдещето?

Данните през август 2024 г. показват, че 98.5% от заявените свободни работни места в реалната икономика са в сектор „Услуги” (70.4%) и в сектор „Индустрия” (28.1%). Като професии на настоящето можем да определим тези, изискващи правоспособност или висше образование. Това са преподавателите и педагозите, следвани от медицинските специалисти - лекари, медицински сестри, и се стигне до рехабилитатори, диетолози, фармацевти, парамедици. Търсят се строителни специалисти и работници.

Професиите на настоящето скоро ще станат и професии на бъдещето, като се имат предвид ускорените темпове на развитие на дигиталните технологии и високата степен на автоматизация. Поддръжката на технологично обновения машинен парк ще изисква работници от категорията „сини якички“, високообразовани компютърно ориентирани специалисти. С навлизането на изкуствения интелект традиционни професии като счетоводители, правни консултанти, застрахователи, трябва да се адаптират. Застаряването на работната сила ще ускори този процес.

В следващите 3-5 г. ще се нуждаем от близо 230 000 специалисти с висше образование. Бизнесът още не е готов бързо да внедрява новите технологии и ще разчита на добре обучени специалисти, а не толкова на системи с изкуствен интелект.

Расте "гладът" и за професионалисти на възраст над 55 г. Как бюрата по труда работят за тази заетост?

Хората в по-напреднала възраст са потенциален резерв на пазара на труда, който поне частично да отговори на потребностите от специалисти. Част от тях са с висока квалификация, но понякога възрастта им е непривлекателна за работодателите. Законът за насърчаване на заетостта поставя категорични ограничения по отношение на дискриминацията при обявяването на свободните работни места, включително възрастовата. Водещи са опитът, уменията, квалификацията и в тази посока хората над 55 г. има какво да предложат. Но те следва да придобият нови умения. От свободните позиции на пазара на труда, 40% изискват професионална квалификация.

По Националната програма „Помощ за пенсиониране“за безработни лица над 60 г., хората с висок образователен статус и квалификация могат да се назначават като консултанти за подпомагане на работодателите и за предаване на опит. Така им се осигурява заетост за срок 3-24 месеца.

Вносът на кадри променя ли перспективата пред търсещите работа?

От началото на годината, АЗ е допуснала на пазара на труда повече от 29 500 граждани на трети държави, което е с 5000 повече за година. Тяхната численост е сравнително малка и не оказва особено въздействие върху пазара на труда.

Бисер Кунчев: Липсват наистина подготвени кадри

 

Бисер Кунчев е идеен архитект на платформата за търсене и предлагане на работа и стаж WorkTalent.com. Заемал е високи мениджърски сферата на маркетинг и реклама и в „Човешки ресурси“- Снимка Личен архив

Г-н Кунчев, как се промени начинът, по който професионалистите търсят работа?

Наблюдават се промени в нагласата и в настройката на хората в процеса на откриване на подходящата за тях работа. Епидемията от COVID-19 показа, че има и друг начин за реализиране на трудовите ни ангажименти. Всеки търси отговор на въпроса „Каква работа искам?“. Настъпиха и промени в очакванията на хората за пътя, който извървяват от процеса на кандидатстване до интервюто и вземане на решение дали да приемат позицията или не. Някои пожелаха това да става по-бързо и лесно, други потърсиха начини да се представят по-пълноценно и да спечелят конкурентно предимство.

Много компании прилагат и изкуствен интелект в различни процеси за оптимизация на заетостта и по-бързото и за качествено реализиране на трудовите ни ангажименти. Появиха се платформи за търсене и предлагане на работа, насочени предимно към нуждите на младите хора. Платформата WorkTalent.com е една от тях.

Сближават ли се или се отдалечават гледните точки на работодатели и търсещи работа?

Работодателите стават по-взискателни към кандидатите. Не искат да допускат грешки и да губят време, а и бизнес. Това се оказва много трудно, тъй като пазарът на труда не предлага толкова много наистина подготвени кадри. И тук не става дума само за хора на средни до високи позиции, а за всякакви професии, които изискват кандидати с внимание към детайла, сериозен подход към работните ангажименти, честност и почтеност, организираност и самоконтрол. В период на осъзнаване на големите технологични промени сме.

Кои въпроси на интервю за работа са вечни и кои са новите важни?

Винаги актуален е въпросът за месечното възнаграждение. Все по-важни стават тези за гъвкавото работно време, възможността служителят да разпределя качествено и количествено професионалните и личните си ангажименти. Все повече се говори за перспективите на развитие, а не за „просто работа“. Кандидатите са по-смели да поставят своите изисквания и очаквания. Убеден съм, че повечето от тях са наясно какво точно и защо го искат.

Интервюто за работа не е изпит. Служителите не трябва да се приемат като роби, нито те самите да тръгват с такава нагласа. Те са значителна част от общото послание, което компанията иска да предаде на своите потребители и партньори.

Силвия Трифонова: Младите родители активно търсят допълнителна работа

Силвия Трифонова е създател на общността Mom-friendly компании в България, която събира работодатели и търсещи работа с условия, подходящи за родители. Тя развива и бранда Her Startup за обучения по маркетинг – Снимка Личен архив

Г-жо Трифонова, какви са Вашите наблюдения при mom friendly компаниите?

Вече сме общност от почти 40 000 членове, но по-важното е, че все повече български компании споделят отворени позиции, като интересът е голям. Младите родители, особено майките, търсят по-активно допълнителна работа, по възможност от вкъщи. Те имат постоянна трудова заетост, отглеждат децата си, но семейните им доходи не достигат. Тази тенденция се засили с ръста на инфлацията. Това доведе до повече стрес и по-лошо осъвместяване на работа и личен живот сред младите родители, на увеличение на случаите на бърнаут. Голяма част от българските работодателите, особено в по-малките компании, все още не толерират отсъствия поради болно дете.

Има ли достатъчно mom friendly компании?

Те са много повече от преди 8 г., когато дадох началото на онлайн общността “Mom-friendly компании в България“. Все повече български фирми въвеждат придобивки за баланс работа-личен живот. Онлайн каталогът ни се увеличава. Бизнесите с повече придобивки са големи международни компании с представителство у нас. Те се адаптират към най-новите и „модерни“ придобивки в тяхната индустрия и, ако са приложими, ги въвеждат.

Сближават ли се или се отдалечават гледните точки на работодатели и търсещи работа?

Младите родители са разочаровани от голяма част от процесите на подбор, с прекалено много етапи, които не са съобразени със спецификите, качествата и уменията на конкретната личност, а са общи. Някои са разочаровани и от липсата на човешки контакт на интервютата, при които се ползва изкуствен интелект.

Какво предстои на пазара на труда при mom friendly компании?

Много родители с малки деца вече имат желание да се върнат към рутината в офиса. Работата вкъщи е много стресираща и не винаги толкова продуктивна. Разбира се, трябва да намерят помощ за вкъщи. Друга тенденция сред големи международни компании, например HPE, IBM, e да заплащат допълнителна отпуска не само за майчинство, но и за бащинство. Забелязвам и въвеждането на 4-дневната работна седмица.

Текстът е част от бр. 123 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.