Интернет пионери се надигат срещу Брюксел

Създателят на WWW сър Тим Бърнарс-Лий, интернет пионерът Винт Сърф, съоснователят на Wikipedia Джими Уелс, съоснователя на Mozilla Мичъл Бейкър и основателят на интернет архива Брюстър Кейл официално възроптаха срещу спорните текстове в новата Директива за авторско право в Европейския съюз (ЕС). Преди дни те, както и десетки други, изпратиха отворено писмо до институциите в Брюксел с надеждата да повлияят на политиците в предстоящото утре, 20 юни, гласуване на законопроекта в правната комисия в Европарламента.

Архитектите и пионерите на интернет, подписали писмото, се обявиха открито против Член 13 в новата Директива относно авторското право в в цифровия единен пазар. Според тях той е „непосредствена заплаха за бъдещето на тази глобална мрежа“. 

Въпросният член предвижда задължителното въвеждане на тъй наречените „уплоуд филтри“, които платформи като YouTube и Facebook трябва да инсталират. Целта е да се спре нерегламентираното качване в социални мрежи на съдържание с авторски права.

Подписалите отвореното писмо изтъкват подкрепата си за справедливо разпределение на приходи от онлайн използване на авторски права, но са категорични, че Член 13 „не е правилният начин да се постигне това“. 

Според тях изискването платформите автоматично да филтрират цялото съдържание, което потребителите качват, е „безпрецедентна стъпка към превръщането на интернет от отворена платформа за споделяне и иновации в инструмент за автоматизирано наблюдение и контрол на потребителите“. 

Те дават пример с балансирания модел в Директивата за електронна търговия, според която за качването на съдържание в интернет носят отговорност самите потребители, а ролята на платформите е да го премахнат при нужда.

Чрез обръщането на този модел на отговорност и правенето на платформите пряко отговорни за гарантирането на законността на съдържанието още на първа инстанция, ще бъдат засегнати бизнес моделите и инвестициите и на големи, и на малки платформи. „Щетата, която това може да нанесе върху свободния и отворен интернет, както го познаваме, е трудно да се предскаже, но според нашето мнение може да има съществени последици“, се посочва в отвореното писмо.

В отвореното писмо се изтъква, че тежестта на Член 13 ще падне най-силно върху конкурентите на американските компании, включително върху самите европейски технологични играчи и малките и средни фирми. 

Не са за подценяване и разходите за въвеждането на подобни филтри, които се очаква да бъдат скъпи и обременяващи. Едновременно с това трябва да се отбележи, че тези технологии все още не са развити до такава степен, че да гарантират тяхната надеждност. 

Остри коментари предизвика и Член 11. Според него се ограничава възможността журналистите свободно да се позовават на онлайн публикации чрез добавянето им под формата на свързани материали посредством линкове към тях. В бъдеще те ще трябва първо да получат съгласие за това, като не е изключено такова да им бъде отказано или да им се даде в замяна на парично възнаграждение. 

Тук обаче е редно да се отбележи, че става дума за линкването на публични информационни ресурси, които вече са достъпни в интернет. Очаква се, че това ще наруши работата на разследващите журналисти например, които вече няма да могат незабавно да се позовават на онлайн източници. 

„Последствията за обществото са големи, защото бъдещи разследвания, подобни на „Парадайз пейпърс“ и „Азербайджанската перачница“, ще бъдат много трудни. Така мафиотският октопод в прането на пари може да остане неосветлен в бъдеще, а престъпниците да не бъдат наказани“, коментира в ефира на БНР днес Моника Маковей, бивш правосъден министър на Румъния и настоящ евродепутат от групата на консерваторите и реформистите.

Тя е един от най-яростните критици на спорните членове в Директивата. Според Маковей свободният поток на информация е жизнено важен за демокрацията и „споделянето на новини и публична информация не трябва да бъде ограничавано“.

Според Маковей правата на продуцентите, артистите и музикантите, и другите създатели на съдържание трябва да бъдат защитавани, но в същото време общественият достъп до новини и публична информация не трябва да бъде ограничаван.

Прогнозата е, че въвеждането на правилата в този член ще допринесат за налагането на цензура и до голяма степен обричат съществуването на малки и независими издания и журналисти. Според мнозина той защитава крупните медийни магнати и застрашава независимите автори. 

„Реформата в авторското право, която е нужна, не трябва да е в ущърб на свободните и честни журналисти и да разширява съществуващия монопол върху политиците и медийните магнати върху медийния пазар, защото такъв монопол съществува в много страни-членки на ЕС. Трябва да подкрепим разследващите журналисти, които се борят с корупцията, с организираната престъпност, с тероризма, това е жизнено важно. Нека не забравяме, че в момента независими издания цитират източниците си с линкове към вече публикувани факти“, казва още Маковей.

Процесът по приемането на новата Директива за авторското право стартира през 2014 г. с цел да модернизира и унифицира секторното законодателство в държавите членки. През последната една година се надигнаха мнозина несъгласни, които алармираха за подводните камъни в документа. Гласът им се чу и в България, където стартира инициативата „Спри Робополицията“. 

През април те за пореден път изразиха несъгласието си по казуса с думите, че българската държава в ролята ѝ на председател на Съвета на ЕС „продължава да настоява за цензура в интернет“. В рамките на българското европредседателство бяха предложени някои изменения в текстовете, но не и по отношение на силно дискусионните членове.

Сега противниците на Директивата предприемат последните си опити да убедят политиците да отхвърлят двата члена – 11- и и 13-и. Гласуването на Директивата в ЕП е насрочено за утре, 20 юни. Във важното гласуване ще участват и българските евродепутати Ангел Джамбазки (ВМРО) и Емил Радев (ГЕРБ).