Българският парламент ратифицира CETA на първо четене
Споразумението между ЕС и Канада накара президента Румен Радев още преди години да сезира Конституционния съд
~ 2 мин.
Българският парламент прие на първо четене законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз (СЕТА). „За“ гласуваха 110 депутати, „Против“ бяха 98, а 7 се въздържаха да гласуват.
В подкрепа на споразумението се обявиха народните представители от ГЕРБ и ДПС, а от БСП, „Обединени патриоти“ и „Атака“ бяха против ратификацията. Въздържалите се от гласуване бяха депутатите на „Воля“. Сред аргументите срещу споразумението бяха опасността от навлизане на пазара на ГМО продукти, добива на шистов газ чрез фракинг и ограничаването на националния суверенитет.
Спорове около СЕТА в България има още от 2016 г., когато новоизбраният по онова време президент Румен Радев сезира Конституционния съд във връзка със сделката. Аргументът му бе, че споразумението уврежда националния суверенитет на страната ни, прехвърляйки прекалени правомощия на корпорациите.
„Един иск на чуждестранен инвеститор ще е в състояние да блокира намеренията на парламента да коригира минималната работна заплата, да ограничи вредна съставка в храните или да предприеме кампания срещу тютюнопушенето, да речем. Това е абсолютно недопустимо“, заяви тогава държавният глава още преди съставянето на новата си администрация. В крайна сметка през 2017 г. Радев сезира съда с искане за задължително тълкуване на разпоредби от Конституцията по повод (СЕТА) и по-конкретно на точките, касаещи какво мнозинство е необходимо за ратифицирането на споразумението.
През 2018 г. КС се произнесе, че СЕТА може да се приеме от българския парламент с обикновено мнозинство от присъстващите в зала в даден момент депутати. Така стана възможно документът да се ратифицира с гласовете на 61 български депутати.
Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз предвижда до 7 години пълно премахване на митата върху 99% от стоките, опростяване на митнически правила и процедури, както и на правилата за произход, чрез които се улеснява износът в Канада. В по-голямата си част споразумението вече се прилага временно от 21 септември 2017 г., освен разпоредбите, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава. Все още не се прилагат и разпоредбите по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които разпоредби попадат под националната компетентност на държавите-членки на ЕС. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на СЕТА, ще влязат в сила след ратифицирането на споразумението на второто четене в българския парламент.
В подкрепа на споразумението се обявиха народните представители от ГЕРБ и ДПС, а от БСП, „Обединени патриоти“ и „Атака“ бяха против ратификацията. Въздържалите се от гласуване бяха депутатите на „Воля“. Сред аргументите срещу споразумението бяха опасността от навлизане на пазара на ГМО продукти, добива на шистов газ чрез фракинг и ограничаването на националния суверенитет.
Спорове около СЕТА в България има още от 2016 г., когато новоизбраният по онова време президент Румен Радев сезира Конституционния съд във връзка със сделката. Аргументът му бе, че споразумението уврежда националния суверенитет на страната ни, прехвърляйки прекалени правомощия на корпорациите.
„Един иск на чуждестранен инвеститор ще е в състояние да блокира намеренията на парламента да коригира минималната работна заплата, да ограничи вредна съставка в храните или да предприеме кампания срещу тютюнопушенето, да речем. Това е абсолютно недопустимо“, заяви тогава държавният глава още преди съставянето на новата си администрация. В крайна сметка през 2017 г. Радев сезира съда с искане за задължително тълкуване на разпоредби от Конституцията по повод (СЕТА) и по-конкретно на точките, касаещи какво мнозинство е необходимо за ратифицирането на споразумението.
През 2018 г. КС се произнесе, че СЕТА може да се приеме от българския парламент с обикновено мнозинство от присъстващите в зала в даден момент депутати. Така стана възможно документът да се ратифицира с гласовете на 61 български депутати.
Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз предвижда до 7 години пълно премахване на митата върху 99% от стоките, опростяване на митнически правила и процедури, както и на правилата за произход, чрез които се улеснява износът в Канада. В по-голямата си част споразумението вече се прилага временно от 21 септември 2017 г., освен разпоредбите, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава. Все още не се прилагат и разпоредбите по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които разпоредби попадат под националната компетентност на държавите-членки на ЕС. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на СЕТА, ще влязат в сила след ратифицирането на споразумението на второто четене в българския парламент.