България изостава много в попълването на газовите запаси (графики)

България изостава много в запълването на газовото си хранилище спрямо Европа, показват данните на Асоциацията на европейските оператори на газохранилищата. От началото на войната в Украйна почти всички европейски страни са започнали да нагнетяват газ в очакване на възможно спиране на руските доставки. Лидер в това отношение е Полша, която загуби достъпа си до руски газ в същия ден, в който и България.

Но в пълен контраст на Полша, България е само една от двете европейски страни, които от началото на войната на 24 февруари досега вместо да увеличават запасите в газовото си хранилище, отчитат спад. Подобна ситуация се наблюдава и в Румъния, която обаче отчасти разчита и на собствени газови ресурси.

Статистиката показва, че запасите на България намаляват от края на февруари до около 20 април – дни преди доставките от Русия да спрат. Оттогава – в синхрон с края на отоплителния сезон запасите леко растат и така на 17 май хранилището е пълно на 20.7%. Ускоряването на темпа на нагнетяване може да се свърже и с факта, че „Булгаргаз“ вече не добавя в енергийния микс и газ от „Чирен“ след спирането на доставките.

Това обаче е наполовина на средното европейско ниво от 40.52% запълняемост на хранилищата. Под това ниво единствено е регистрирано в Хърватия и Швеция, която обаче почти не разчита вече на природен газ.

За сметка на това Полша работи усилено по запълване на хранилището си и към 17 май то е най-запълненото в Европа, въпреки че страната не получава доставки от „Газпром“. Към днешна дата полският оператор отчита 32.2 TWh газ, което съответства на 89% запълнен капацитет.

След отличника Полша по впрягане на усилията си за нагнетяване на хранилищата си се нареждат Чехия, Франция, Дания, Германия и Португалия. Именно това са и страните, които са най-близо до попълване на резервите до насърчаваните от Европейската комисия около 70 – 80% от капацитета.