Хъбъл откри най-голямата група от древни галактики-джуджета

Телескопът Хъбъл е открил най-голямата позната на хората група от бледи галактики в младата Вселена, пише Space.

Инструментът е използвал огромна увеличителна леща, създадена от самата природа, за да засече над 250 галактики-джуджета, които са съществували между 600 и 900 млн. години след Големия взрив. Някои от тези галактики вероятно са помогнали да се сложи край на т.нар. „тъмна ера” във Вселената, посочват изследователи. 

„Най-бледите галактики, открити при наблюденията на Хъбъл са по-бледи от които и да било други, засечени при проучванията му на дълбокия Космос”, обяснява Йоан Ришар от обсерваторията в Лион, Франция. За да надникне толкова назад във времето, екипът си е послужил с явление, познато като гравитационна леща, при което гравитацията на масивни обекти на преден план пречупва и усилва светлината, излъчвана от обекти зад тях. 

В новото изследване 3 исполински галактически купове са изпълнили ролята на стоящи отпред обекти, увеличавайки емисиите от бледите, далечни галактики-джуджета. Използвайки най-далечните изображения на гравитационната леща, произведена от трите купа, екипът е бил в състояние да наблюдава галактики, разположени на над 12 млрд. светлинни години.

По думите на един от съавторите на проучването Жан-Пол Нейб от Федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария, куповете са изиграли ролята на естествени телескопи и са разкрили тези мъждукащи галактики-джуджета, които иначе биха били незабележими.

Освен че са засекли древните галактики, учените са стигнали и до заключението, че тяхната светлина вероятно е помогнала да настъпи края на тъмната ера на вселената чрез процес на „рейонизация”. Терминът „тъмна ера” се отнася за периода, когато светлината не е можела да се движи свободно. Младата Вселена е била обвита в пашкул от водороден газ, който е спирал светлината на първите звезди и галактики.

Изследвайки ултравиолетовата светлина, произведена от далечната група звезди в проучването, астрономите са изчислили, че най-малките галактики в новооткритата група може да са били ключов фактор при разчистването на газа и проясняването на Вселената. Учените са определили, че епохата на рейонизация вероятно е приключила около 700 млн. години след Големия взрив.