На Балканите заработи първата електроцентрала на биомаса

В покрайнините на Дяково – град с 40 000 жители в югозападно Косово – първата топлоелектроцентрала на биомаса на Балканите започна да генерира енергия и да осигурява захранването на 2000 частни домакинства, обществени институции и предприятия, разказва DW.

Скрита зад обикновената фасада на четири невзрачни сгради в сиви тонове, се крие най-модерната топлоелектрическа централа. Съоръжението, което започна да работи тази година, функционира изцяло с един от най-изобилните енергийни източници в региона – остатъчна биомаса под формата на биоразградими отпадъци, като лозови пръчки и дървесни отпадъци.

Европейският съюз и община Дяково финансираха завода с 15 милиона евро. С тези пари бяха закупени два топлинни котела, които на практика са пещи, и парна турбина за комбинирано производство на топлина и електричество. Междувременно Швейцарското икономическо сътрудничество допринесе с 5 милиона евро за подмяна и обновяване на топлофикационната мрежа на района.

Отопление на домове, училища и болници

Системата, която се разработваше през последните три години, ще работи на пълен капацитет тази зима, подсигурявайки 35% от града с топлина.

Предимствата са, че такива инсталации имат изключително въздействие върху опазването на околната среда. Освен това тази инсталация създава нови работни места и осигурява висококачествена топлина на клиентите, включително училища и болници“, казва Албана Дулатаху-Скивяни, директор на централата.

Ако бъдещите клиенти са толкова доволни, колкото тези, които в момента се възползват от централата, общината ще има всички основания да бъде доволна.

Преди се отоплявахме само сутрин и през нощта за ограничен брой часове. Сега е съвсем различно", казва Аднан Канхаси, 63-годишен жител на Дяково. „Имаме топлина 24 часа в денонощието.“

Неговата сметка за отопление не се е повишила.

След като текущите ремонти приключат, разпределителната мрежа за 40-годишната градска отоплителна система на нафта ще транспортира топла вода от централата до домовете на клиентите.

Намаляване на разходите за гориво и транспорт

По-голямата част от биомасата, която превръща това, което иначе би било отпадък, в източник на енергия, идва от местните ферми, дърводобивната промишленост и дърводелските работилници в Косово. Това означава, че транспортните разходи за гориво са много по-ниски, отколкото за петрола, който се внася основно от Албания.

Един тон биомаса струва 110 евро, според Дулатаху-Скивяни. Цената на един тон вносен петрол е десет пъти по-висока. Като се има предвид това, Дулатаху-Скивяни посочва, че единица биомаса не е толкова богата на енергия: цистерна, пълна с петрол осигурява работа на електроцентралата за два дни. Сега са необходими два камиона с биомаса, за да се генерира същият обем енергия.

Сложен процес

Това, което звучи като елементарно изгаряне на отпадъци, всъщност е сложен, високотехнологичен процес. Първо, важно е частиците от биомаса, които са предимно горски отпадъци, да не са нито твърде големи, нито твърде малки, средно са с размер на кибритена клечка. Второ, доставената биомаса трябва да отговаря на стандартите на ЕС за съдържание на влага, нива на замърсяване и вид дървесина.

Тази зима централата ще бъде захранена с 10 000 тона биомаса, за да произвежда топлина без прекъсване, което ще й позволи да генерира 15 мегавата топлинна енергия и 1.5 мегавата електроенергия.

Това е най-голямата инвестиция в централно отопление в Косово“, казва Дулатаху-Скивяни.

ЕС помага за интегрирането на Косово в енергийната система на Югоизточна Европа чрез надграждане на преносната му мрежа за високо напрежение и разширяване на централното отопление. За разлика от този проект обаче други нови топлофикационни мрежи в страната разчитат на съществуващи топлоелектрически централи, повечето от които са на въглища.

Енергийната стратегия на Косово

По отношение на зелената енергия Косово е в ранен етап на развитие. В момента се изготвя енергийна стратегия на страната за периода 2022 – 2031 г. Косово трябва да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., според международните насоки.

Осем други косовски града също обмислят отопление с биомаса, но Прищина, столицата на Косово и най-големият и най-замърсен град, не е сред тях.

За да продължим напред, имаме нужда от по-конкретни данни за това колко дървесина имаме“, казва заместник-министърът на околната среда на Косово Линда Чавдарбаша, имайки предвид остатъчната биомаса.

Планове за разширяване

В момента топлоцентралата захранва само част от град Джакова, но има планове за разширяването й.

Разширяването в селските райони е проблематично, защото се губи предимството в разходите“, обяснява кметът на Дяково Ардиан Джини. „Топлината се пренася през тръби, които се нуждаят от помпени станции, за да покриват големи разстояния. Селата, които са по-далеч, губят, когато се сравняват разходите и ползите.“

Критични наблюдатели поставят проекта в перспектива. Екологичният активист Егзона Шала-Кадиу посочва, че „това е само пилотен проект, захранващ само една част, а не целия град“.

„Разработването на нещо подобно (на национално ниво) изисква политическа воля", казва тя, а такава, според Шала-Кадиу, липсва в Косово. Въпреки това, тъй като „климатичната политика в момента е много актуална“ на международно ниво, тя се надява, че ЕС ще помогне за покриване на разходите, нужни за много по-голямо внедряване на възобновяеми енергийни източници.

Въпреки това Шала-Кадиу приветства факта, че с този пилотен проект Косово е започнало да използва това, което има в изобилие, за да произвежда енергия по екологичен начин.