По празниците заложете на по-леки храни и малки порции
Съветите на проф. д-р Донка Байкова за здравословна трапеза на Бъдни Вечер и Коледа
С наближаването на коледните празници настроението ни се покачва и очакваме с нетърпение дългите трапези със семейството и приятелите ни. Това обаче не се отразява добре на организма ни и трябва да внимаваме с преяждането в този период с по-дълги почивни дни. В тази връзка разговаряхме с проф. д-р Донка Байкова, която дадете своите съвети за здравословно приготвяне и поднасяне на празничната трапеза, както и разказа за вредите от преяждането, спазването на диети и липсата на спорт в ежедневието ни.
- Проф. д-р Байкова, наближават коледните и новогодишни празници. Можете ли да дадете съвет на нашите читатели за приготвяне на празничната трапеза по най-здравословния начин?
- През този период няма да мислим за диетичност по отношение на менюто, което подготвяме, а ще подходим с по-голяма информираност. На коледните празници трапезата е отрупана с национални традиционни ястия, но не е желателно да прекарваме дълги часове около масата. Бих посъветвала домакините да подготвят храните по предварително заложен здравословен план, което означава качествени национални храни и сезонно присъщи за периода, в който сме. Препоръчвам ястията да бъдат приготвени от нетлъсти меса и да бъдат поднасяни поетапно на масата.
На Бъдни вечер можем да започнем с нещо свежо, като например домашна лимонада с джинджифил или мента. С нея ще подготвим храносмилателната система към режим на усилена работа. Лимонадата може да се поднесе със салатите, които препоръчвам да бъдат със сезонни зеленчуци. След това може да започнем с питката с парички и основните ястия. Половин-един час след основното ястие, можем да сложим на трапезата ядки, сушени плодове и други. По-късно можем да сервираме и десертът, който е хубаво да бъде лек. На Коледа отново сервираме ястията поетапно.
- С кои храни трябва да бъдем внимателни?
Гарнитурите с месото препоръчвам да не бъдат с концентрирани въглехидратни продукти – картофи, ориз, майонезени салата, а да бъдат леки зеленчукови блюда. Принципът на разделния хранителен прием улеснява храносмилането. Ако в едно блюдо има видове продукти от всички групи храни, за тях има целенасочено отделяне на ензимни системи в храносмилателните ни сокове и това поставя храносмилателната ни система в режим на свръх работа, а всеки орган или система, поставени под такъв режим, са в риск да отключат здравен проблем - възпаление, натоварване на черния дроб, затруднение на работата на сърцето и други. Те обикновено се появяват известно време след подобно хранене. Хубаво е основното ястие да се сервира със зеленчукови гарнитури. По-мастните храни трябва да бъдат сервирани в малки количества.
Трябва да се внимава и с количеството готварска сол в ястията и салатите, тъй като тя има водозадържащ ефект в тялото и подпомага задържането на течности в организма. Солта крие риск и от повишаване на спазъма на кръвоносните съдове, което може да доведе до повишаване на кръвното налягане.
- Вярно ли е, че коледните пости водят до трупане на килограми?
Към великите пости през последните години се подхожда с идеята за мода или с идеята за здравословност. В първия случай се очаква да се свали някой излишен килограм, но много често има обратен ефект. Това се случва, защото ако не се подбират правилно растителните храни, те водят до трупане на килограми. Растителните храни бързо напускат стомаха и червата и много по-бързо се огладнява. За да се предотврати това неприятно чувство, хората консумират хляб, картофи, боб, леща, маслини, лютеници, баници, маргарини, което създава риск от качване на килограми. Прекаленото консумиране на ядки също не е полезно, тъй като ядките са много калорични (над 600 калории на 100 грама). Препоръчителната доза е 30 грама дневно, по време на пост може и до 50 грама. Вечер постещите задължително трябва да имат нискокалорично хранене и то да бъде около 3 часа преди лягане.
- Какви според Вас са най-честите грешки, които правят българите при подбора на менюто си?
Сред основните грешки при храненето на българите се забелязва консумиране на много мазнини, много сол, много бели рафинирани брашна, захар. Тези храни са рискови. Мазнините не са само видими, но и скрити, като например тези в чипсове, снаксове, деликатесни сирена, вурстчета и други. В последно време се забелязва дозиране на мазнините не само вкъщи, но и в заведенията за хранене, вероятно заради по-високата цена на олиото и зехтина. Препоръката на специалистите на човек е не повече от 2 супени лъжици добавъчна растителна мазнина за ден.
- Колко е важен спортът за поддържане на добра форма?
Спортът е много важен. Половината от масата на човешкото тяло са мускули и ако ги оставим без натоварване, вътрешните органи нямат импулс за добра работа. Аз не казвам задължително, че трябва да има активност във фитнеса, а движение. Поне един час на ден ходене, разходки на въздух. Това намалява риска от високо кръвно налягане, висок холестерол и висока кръвна захар и удължава живота ни.
- Кое хранене е най-важно през деня и не трябва да се пропуска?
Данните от научните изследвания сочат, че закуската е важна, обядът е много важен, а вечерята трябва да бъде по-лека. Закуската не е хубаво да се пропуска, за да биоенергизирате тялото и метаболизма. Обядът може да бъде по-концентриран и препоръчвам по-лека вечеря. Ако не можем да минем само със салата, добре е да добавим белтък към вечерята. Храната не е лошо нещо, но ние трябва да имаме изградени хранителни навици и да я консумираме информирано.
- Полезно ли е приемането на хранителни добавки?
Те са обогатители на хранителния ни прием. През зимния период е хубаво да приемаме поливитамини и полиминерали, както и антиоксиданти. Ако обаче приемаме 200 грама свежи плодове и 200 грама свежи зеленчуци на ден, със сигурност няма да имаме дефицити. Ако се излагаме на слънце поне за 15 минути на ден, ще си осигурим и Витамин D. За хората, които не консумират риба е желателно да приемат допълнително Омега 3 мастни киселини. За вегетарианците се препоръчва прием на суплименти, съдържащи Витамин B12 и желязо.
- Вредни ли са диетите за здравето ни?
Силно ограничителните диети са неразумен подход. Цял живот гладни и дебели се чувстваме. Един разумен здравословен режим на хранене помага за поддържане на постигнати вече килограми. Когато има свръхтегло (повече от 5-7 килограма) е трудно хората сами да се справят, без да навредят на здравето си. Желателно е да се обърнат към специалист. Човешкият организъм има нужда от над 50 хранителни вещества ежедневно. Ако се храним с еднотипни храни, няма как да си ги набавим и можем да приемаме хранителни добавки.