Дания и Русия в спор за част от Северния полюс

През 2007г. руска полярна експедиция използва подводница, за да направи проучване в ледените води на Северния ледовит океан. Тогава подводницата с руски трикольор достига морското дъно на четири километра дълбочина под нивото на Северния полюс. Един от полярните изследователи - Артур Чилингаров, коментира пред Euronews, че опасенията за евентуална надпревара за териториите на Арктика са неоснователни, защото „Тя винаги е била руска“.

Арктическият съвет, създаден през 1996г,  добави в структурата си през тази година икономически орган, който трябва да изпълнява регулативни функции, относно възникналите спорове. Членовете му са представители на правителствата на държавите с територии във вътрешността на Полярния кръг, както и независими наблюдатели. Те придобиват голямо влияние върху решаването на един от последните гранични спорове в Арктика, между Норвегия и Русия, които след 40 годишни спорове си поделиха територии и установиха граница в акваторията на Северния ледовит океан.

Споразумението включва и задълбочаване на двустранното сътрудничество в региона, с цел проучване на възможностите за добив на петрол и природен газ от морското дъно, като според американско проучване там се намират една четвърт от неизползвания петрол и една осма от залежите на природен газ в световен мащаб.

Сега Дания предявява претенции, според които 900 000кв.км. от Северния ледовит океан на север от Гренландия принадлежи към нея, като Гренландия е самоуправляваща се част от Дания. Преди няколко дни от Копенхаген заявиха, че техните претенции са в пълно съответствие с Конвенцията на ООН за морско право(UNCLOS).

Противоречието идва от действията на Русия и Канада, които са задействали собствени процедури по UNCLOS и така те декларират желанието си да отстояват суверенитет над голяма част от полярния континенталния шелф. Дания ратифицира конвенцията през декември 2004г. и 10 години след това те вече нямат документална отговорност към териториалните претенции на останалите участници в Арктическия съвет.

Не е ясно какви петролни и газови залежи има в района, но е сигурно, че борбата за богатствата ще бъде жестока. Глобалното затопляне също изиграва сериозна роля, защото температурите в региона се увеличават в двоен размер, в сравнение с останалата част от земята и така проучванията стават много по-достъпни.

Претенцията от страна на Дания ще тества Русия дали е готова да се придържа към установените правилата в Арктика. Тя се основава на разпоредба за морското право, което казва, че страни могат да контролират площ от морското дъно, ако могат да докажат, че тази площ е продължение на континенталния шелф. Дания твърди, че билото Ломоносов, което минава през Арктика, започва в Гренландия, като по този начин то съвпада с правните норми и дава право на датската страна да добива нефт и природен газ в тези територии, а Русия е дала своето съгласие да спазва конвенцията още през 2007г.